Нещата от живота

„Америка има само три града: Ню Йорк, Сан Франциско и Ню Орлиънс. Всичко останало е Кливланд.“ Тенеси Уилямс

Още със стъпването в Ню Орлиънс усещаш, че нагазваш в дълбокото. Влагата на Мисисипи се разстила по кожата ти много преди да успееш дори да зърнеш спокойните ѝ южняшки води, а звук на тромпети се разлива около ушите ти и вади душата ти с памук. И дори не си помисляш да се съпротивляваш на тази окупация на сетивата.

Всеки ъгъл тук е потенциална причина да зарежеш дом, къща, хора, предишен живот. Безвремието в TheBigEasy, както обичат да наричат местните своята красавица, пуска пипалата си внимателно, примамва наивниците със саксофонен звук, по-мек от кадифе, и полека-лека затяга прегръдката си. До степен, до която изобщо не ти се и мисли за потегляне. Този град е от онези малки големи тайни, които всеки би пазил доброволно. 

Аз все пак искам да ти издам малко от нея – точно колкото ще ти е нужно, за да се втурнеш да разплетеш останалата част от пъзела.

Защото Меката на джаза и вудуто е точно толкова магнетична, колкото ни я е изпял Луис Армстронг.
 

Макар че по-новите квартали на града, които са и основното място за живеене на хората от Ню Орлиънс, са подредени, спретнати и образцови, истинското лице на луизианската перла е нейният Френски квартал. Там, където на всяка крачка те чака поредното джаз трио или квартет, които импровизират безобразно талантливо. Ако се заслушаш внимателно, можеш да чуеш как истории се прокрадват във всяка нота, която излиза изпод пръстите на тези усмихнати местни герои. И някак, макар че си слушал хиляди пъти Cheektocheek, най-накрая разбираш за какво пеят тези хора и си казваш и ти най-сетне – Iaminheaven.

Разходки по емблематичните улици BourbonStreet и RoyalStreetса задължителна част от програмата на Френския квартал. Освен за всичката тази музика, тази неизбежна, но омагьосваща шумотевица трябва да си готов и за срещи с многобройните вуду кралици на Френския квартал.

Ако си доверчив, любопитен или наивен – всяко едно кристално кълбо вещае нещо прекрасно за теб, обещавам.

Ако ли пък не приспадаш към гореизброените категории – винаги можеш да отминеш с усмивка и да се надяваш да не бъдеш небрежно прокълнат. При вариант, в който проклятията и зловещите истории са твоето нещо – всеки един от местните тук ще бъде повече от щастлив да те увлече със силно разкрасена история за сегашните и предишните обитатели на къщите в диаметър поне три пресечки от техния магазин или дом. В гробищата обаче, които са едни от най-посещаваните в света, можеш да отидеш единствено с организирана група, тъй като през 2015 властите са преценили, че така или иначе високата престъпност в града излиза извън контрол около и в гробищните паркове. Неподправената дивашка красота на града на джаза идва със своята цена.

Независимо коя част от обиколката решиш да направиш – единственото задължително при това мотаене из старата част на града е да се оставиш на шареното течение от хора и музика. Да повярваш на историите, независимо в каква форма ти ги подаряват.

През лятото тук следобедите са дъждовни и предразполагат към едно още по-лениво и безметежно реене из града, което никога не би било пропиляно, ако решиш да отделиш нужното внимание на местното изкуство. Ако пък си почитател на гурме туризма – креолската кухня в комбинация с южняшкия стил на американците няма да те остави безразличен. Може да те отврати (с идеи като алигаторско месо), но няма да остави шанс на безразличието.

Но най-вече ако искаш да научиш усмивката си да следва мелодии – позволи на целия този джаз да те хване в капана си. Само така изглежда достижимо това прословуто laviе enrose.

Навръщане от Ню Орлиънс мини през една от най-красивите европейски столици.