Близки „Изследвания върху авторитарния характер“ със Стефан А. Щерев

АСТ Фестивал започва този петък и ще те накара да се замислиш по много актуални въпроси

Съвсем скоро предстои осмото издание на АСТ Фестивал за свободен театър, в чиято селекция са подбрани осем български представления. Днес ще сложим акцент върху първото от тях, „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“, което ще открие културното събитие на 19 октомври от 18:00 ч в театър „Азарян“.

Удивителните знаци в него са много, като един от тях е, че спектакълът превръща публиката в главно действащо лице. Поради спецификата на представлението местата са едва 80 на брой, но всички „зрители“, заели своето, ще вземат участие в целия проект и ще го съпреживеят заедно с актьорския състав. Зад осъществяването на интерактивната българо-немска копродукция стоят Стефан А. Щерев, немският колектив LIGNA и композиторът на музиката Емилиян Гацов – Елби, а ние ще имаме възможността да споделим с тях цялата игра съвсем реалистично. За нея, за идеята на постановката и за избора на тема разговаряме с човека, който изгражда концепцията, режисурата и продукцията на проекта – самия Стефан А. Щерев.

Здравей, как се чувстваш часове преди началото на ACT Фестивал? Съвместното ви представление с LIGNA„Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“ открива тазгодишното издание.

АСТ Фестивал е важно събитие в живота на София и съм щастлив, че ще „отворим” дебата с нашето представление. Имам чувство на тревожност, на безпокойство, и то не в човешки смисъл, а заради лекотата, с която хората възприемат безпокойството. Театърът място ли е за хихикане и пуканки?

Темата, която засягате в проекта, освен сериозна определено е и обезпокоителна дори в наши дни. Предполагам точно заради това и е обект на фокус, в който да се вгледаме?

Всъщност бих казал темите, защото общата черта е може би структурата на представлението и условността, че сме в социална ситуация “театър”. Темите от представлението ни скърцат по заглавията на вестниците, във водещите новини по телевизията вечер, в остарелите ежедневници, за които думата “новина” дори вече не е актуална. Но пък инструментариумът за влияние е непроменен. Подмяната на понятията и реалността е факт. Това е колкото обезпокоително, толкова и освобождаващо същевременно, не мислите ли? В представлението говорим с лекота за всичко това. 

Реализирането на спектакъла със сигурност е изисквало разполагането със сериозни документални записи и архиви. Срещнахте ли трудности в намирането им?

Работим по този проект от няколко години. Събирали сме различни материали – ходихме до Будапеща, за да говорим с различни хора за модела “Орбан”, за методите на управление и влияние, за механизмите на репресия и въздействие. Много книги, документални записи, радио архиви, телевизионни интервюта, всъщност толкова материал мина през очите и ушите ни… Дори намерих една изгубена книга за Благой Попов – единия от арестуваните заедно с Георги Димитров и обвинен в подпалвачество на Райхстага. Още и още страници в новата история се осветиха с друга светлина. Пропагандата си беше сложила отпечатъка дори върху документите от миналото. Но за нас това беше чудесен материал. И хората ще видят всичко.

Ако изходим от факта, че хората се страхуват от свободата и намират за по-лесно и сигурно да бъдат част от „стадото“, така да се каже, не се ли крие именно там зародишът на тоталитаризма? Нуждата все някой да ни води?

Проблемът е в един парадокс. Ние осъзнаваме колко е лошо да си краен, затворен, отричащ и в същото време винаги по време на сериозна криза особено привлекателен глас имат именно крайните решения. Те са облечени в думи като “нацията е в опасност”, “другите ни пречат”, “те ни вземат хляба”. Именно този парадокс на авторитарния характер, изследван от Ерих Фром, ни накара да въведем зрителя в една, да кажем, игрова ситуация, в която съвсем истински се задават въпроси и се очакват отговори.

В самия спектакъл също ще се оставим да бъдем водени в действията си от непознат глас. Доверява ли се лесно публиката на своето, ако мога да го нарека, любопитство към интерактивния пърформанс, или се усеща присъствието на някаква бариера в поведението ѝ?!

Ние не използваме понятия като „интерактивен пърформанс“. Може би се е създало, за да улесни очакванията на публиката, но всъщност ние каним хората в Театъра, на театър. Затова доверието не е величина, която би се променила. Как ще се движи всеки в това представление, е също част от разговора за авторитарния характер.

Наистина се радваме, че постановката отново и съвсем отблизо ще ни срещне с целия ви творчески екип. Първото ѝ представяне на международния Фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ събуди изключителен интерес и много от желаещите не успяха да се сдобият с билети навреме. Имаме ли дежавю в този спектакъл? 

Ние също се радваме. LIGNA, Емилиян Гацов – Елби и аз ви очакваме. “Дежавю” е оптическа илюзия. След “Опиянение и гняв” илюзиите рухват. Дали ще сте гневни или опиянени, зависи от собствените възприятия за значимост.

Стефан А. Щерев е актьор, продуцент, тв водещ, както и активист и съосновател на Номадската танцова академия, Нощта на театрите и международния Фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Следвал е в Пловдивския университет, програма „Синтетично сценично изкуство“, специализирал е и в Амстердам, Виена и Нови Сад. Кариерата му стартира още докато учи в столичното 22-ро СОУ с експерименталните класове „4ХС“, а след завършването си вече става част от редица театрални постановки и кинопродукции. Театралната сцена у нас и в чужбина го среща с имена като Алън Гуд, Ксавие Ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Дойферт и Плишке и много други. През последните няколко години работи с немския колектив LIGNA върху авторски проекти като “Тайно радио“ и „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“. Освен от киното и театъра зрителите познават Стефан А. Щерев и като водещ на няколко тв предавания, а ние се радваме, че виждаме присъствието му все по-често, независимо на сцена или на екран.  

Билети за спектакълът „Опиянение и гняв. Изследвания върху тоталитарния характер“ можеш да намериш тук. Ще се видим на сцената.

Ето и какво ни сподели за театъра Силвия Петкова