Нещата от живота

Един на всеки десет човека се затруднява да разпознава своите емоции

Алекситимия е терминът, който описва състоянието, при което ни е трудно да разпознаваме и изразяваме своите емоции. Емоционална незрялост и трудност за емоционално обвързване са някои от белезите за това състояние, а също и затруднение да се описват чувствата, намалено въображение, неяснота относно това, какво точно се случва в ума ни, и много конкретен начин на мислене от сорта на „черното е черно, бялото е бяло“.

И колкото и изолирано да ни се струва това състояние, имайки предвид колко социално неразпознаваемо е то, всъщност един на всеки десет човека попада в спектъра му.

Чувството за тъга и самота също съпътстват човека, който се затруднява да се обвързва емоционално и да разпознава своите чувства. Такъв човек сдържа сълзите си, не изпитва никакъв резонанс към поезия, абстрактно мислене и определено не обича да участва в каквито да било „драми“.

И всъщност можем да отричаме емоциите си и да се страхуваме от тях колкото си искаме, но това съвсем не означава, че не чувстваме. Тъкмо обратното, хората, сковани от алекситимия, чувстват и усещат дори на много по-дълбоко ниво, но просто си слагат предпазен щит, който да ги изолира от това, което ги плаши. И е вярно, че в обществото, в което живеем, да слагаме маска на чувствата си е доста удобно, а и може да ни помогне по-лесно да постигнем целите си, контролирайки и отричайки емоционалната си природа. Въпросът е дали, постигайки ги по този начин, ще успеем да усетим „вкуса“ на успеха.

Защото има и друг начин да изживеем живота си, фокусирайки се не в крайния резултат, не в това да живеем и един ден да умрем, а в самият живот и всяко чувство и емоция, които той ни предлага: да усещаме сладкото и горчивото, тъжното и веселото, понякога болката, друг път насладата, да искаме да опитаме всичко и да гребем с пълни шепи, опитвайки и опознавайки всичките му вкусове, признавайки и обичайки своята емоционална природа. Защото с опознаването на своята емоционална същност, с опознаването на себе си идва и творчеството, и разпалването на истинския огън.

Почивал Купидон във сън дълбок

до свойта факла — източник на страсти.

Видели нимфи дремещия бог

и се стаили в околните храсти.

И факлата, захвърлена в страна,

която много мъки причинила,

една от тях в прохладната вълна

на пенестия ручей потопила.

Нагрели се студените води.

Мнозина в тях намерили спасение.

Аз също идвах често тук преди,

от твоя чар да търся изцеление.

Нагрява даже ручея страстта,

но ручей не охлажда любовта.

Уилям Шекспир 

Научи нещо повече за Джек Лондон.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Последвай ни в инстаграм.