Нещата от живота

Да или не? Защо все повече хора избират да живеят без подпис, какво е представлявал бракът в миналото и как гледаме на него днес

Помня, че когато завърших гимназия, категорично си казвах, че никога няма да се омъжа. Мисля, че беше модерно да се правя на интересна с подобни изказвания, защото когато срещнах човека, за когото мога да си представя да бъда омъжена, много бързо си промених мнението. Трудно е да отречеш напълно брака като институция, както и да си на сто процента убеден в него.

За едни той е онази плашеща стъпка, която лепва етикет „Завинаги”, за други това е логичният следващ етап от връзката, а за трети е просто подпис на лист хартия, с който правят услуга на близките си. Oколо мен доста хора се осмелиха да сключат брак. Всъщност тези, които се ожениха, се познаваха от съвсем скоро. Започвам да си мисля, че колкото по-дълго време двама души са заедно без да са женени, толкова по-малка става вероятността това някога да се случи. А и защо им е да се занимават с някаква си формалност, след като толкова много години връзката е била успешна и без подпис? Има редица причини за и против законното обвързване на една двойка, а бракът като институция е минал през редица метаморфози, докато се превърне във въпрос на избор, какъвто е днес.

 

Бракът има дългогодишна традиция под различни форми. Историците смятат, че в началото на човечеството е имало групов брак, защото полигамията е била нещо напълно нормално. И преди да ми кажете, че това са били готини времена, се замислете дали бихте рискували среща със саблезъб тигър, само защото не искате да си криете изневерите. Бракът между само двама души се е наложил значително по-късно като практика и се е считал за най-висшата форма на свързване между индивидите.

Докато в Древен Рим дори и браковете между мъжете аристократи са били нещо съвсем естествено, през Средновековието право на брак са имали само тези, които са можели да издържат семейство. Предвид, че по това време е било абсолютно изключено двама души да живеят заедно на семейни начала без да са женени, голяма част от населението не е било в състояние да създаде семейство.

 

Бабите и дядовците ни са следвали конкретни неписани правила по отношение на любовта – срещаш някого и след няколко седмици се обявява годеж. Разводът дълги години се е считал за скандален изход от една връзка, докато днес е началото на нов етап. В днешно време църквата далеч не е толкова влиятелна, колкото тогава, а много двойки избират съвместното съжителство без подпис. От една страна това ни дава предимството да опитваме толкова дълго, докато не открием правилния човек, без да ни линчуват, когато приключим някоя връзка. От друга страна именно тази свобода ни заслепява понякога и може би не гледаме толкова сериозно на брака като институция, колкото трябва. В 21 век той е въпрос на личен избор (освен в някои страни, в които противно на съвременния свободолюбив начин на мислене, все още се уреждат бракове). Човек трябва да знае защо иска да се жени и дали смята, че наистина би могло да е за цял живот, а не докато не се появи нещо по-добро или способен адвокат.

Някои си мислят, че бракът променя всичко. Аз смятам, че един формален подпис няма как да е причината двама души да се отдалечат един от друг. Или пък да се сближат. Добрата връзка зависи единствено и само от положените усилия от двамата партньори, а не от това дали сме се врекли във вечна любов пред чиновника от Гражданското. А ако все пак решим да се женим в един момент, не трябва да го правим заради одобрението на близките си, общественото мнение или от прагматични причини, а единствено и само за себе си.