Нещата от живота

Децата на прехода скоро ще имат деца. Какво техните деца никога няма да разберат?

Да си дете на Прехода не е лесна работа. А да си родител на дете по онова време – още повече. Нека хвърлим поглед върху нещата, които са неизменно свързани с житието и битието на малчуганите, израснали след 1990 г. Повечето от тези неща ще си останат в миналото, затова си струва да си ги припомним.

GAME OVER
Нека започнем с игрите на 90-те. По онова време източниците на забавления не бяха много. А телевизионните игри бяха истински хит. На фона на сегашните PlayStation-и и SMART телевизори, марки като SEGA, Nintendo и Terminator звучат непознато и абсурдно. Но децата на 90-те бяха истински щастливи с тях. Беше достатъчно единствено да „тръгват“ Super Mario, Mortal Kombat и патиците, върху които да упражняват точния си мерник със специално пригоден за целта пистолет.  

Друг емблематичен елемент от тогавашното детство бе и японското чудо – тамагочи. Името на играчката идва от японските думи Tamago – яйце и Uotchi – часовник. Едва ли някой, израстнал през този период, не е отглеждал свое животинче. За него трябваше да се полагат специални грижи, като това включваше и задоволяване на всички физиологични нужди на малкото „яйце“. Определено запомнящ се бе и моментът, в който очите на любимеца придобиват вида „Х Х“. Наскоро японският производител Bandai обяви завръщането на Тамагочи обратно на европейския пазар. То ще се разпространява на средна цена от 30 евро, така че ако някой е пропуснал, все още може да се сдобие с него.

Играта Тетрис също се радваше на широка популярност сред малчуганите. А колко трудно беше да подредиш всички геометрични фигури, които постепенно увеличаваха скоростта си…
Това джобно съкровище съпровождаше децата на всяка училищна екскурзия или семейно пътуване.

Сред любимите на онова време игри, довели до множество контузии, бяха Кър, Стражари и апаши и разбира се, Криеница. А всевъзможните скривалища бяха плод на безграничното детско въображение.

CARTOON NETWORK VS. FACEBOOK
Вероятно повечето от децата на 90-те са гледали популярния детски канал по това време – Cartoon Network. И може би от там са научили и първите си думи на английски език. Макар и с няколко периодично повтарящи се филмчета, каналът успяваше да прикове вниманието на децата ежедневно. Всички следяха с интерес новите лудории на Том и Джери, не чак толкова успешните свалки на Johnnie Bravo, както и опитите в Dexter’s Laboratory. Телевизионният канал съществува и до днес, но сякаш е изместен от социалните мрежи, в които децата прекарват всяка свободна минута. Cartoon Network или Social Network са оказали по-благоприятно влияние на подрастващите – времето ще покаже.

Сред филмите, които децата на 90-те следяха с особен интерес, бе руската анимация „Ну, погоди“. В нея вълкът все не успяваше да хване заека, който за разлика от мишката Джери от „Том и Джери“, беше изключително добронамерен към своя неприятел. Емблематичната реплика „Ну, Заяц, погоди!“ все още възвръща спомените на вече порасналите деца.

МЕНЮТО НА 90-ТЕ
Сред лакомствата, които децата на 90-те си похапваха пред блока, на челно място се нареждат дъвките Hubba Bubba, Center Shock, Turbo и други подобни. Освен на атрактивни картинки, които да се колекционират, маркетинговата мисъл по това време е заложила на невероятното изобретение – дъвка 1 метър. И не е сбъркала. Какво по-хубаво от това в джоба си да имаш дъвка, по-дълга от теб самия?

Говорейки за лакомства, трудно би било да пропуснем емблематичния шоколад в тубичка, който можеше да бъде открит във всеки квартален магазин. Лесно преносим, в удобна опаковка и ужасно вкусен – звучи като рекламен слоган, но всички, които са го опитвали поне веднъж, знаят колко истина има в тези думи. И за да не бъдем голословни, ще ви го припомним, макар и само визуално.  

И ОЩЕ ОТ ДЕТСТВОТО
Уолкменът – прадядото на сегашните MP3-плеъри, IPod-и и други преносими музикални устройства, съпътстваше ежедневието на повечето младежи. Истинско предизвикателство се оказваше превъртането на аудиокасетите, с които работеше – с пръст, с молив, или пък химикалка, каквото има под ръка. Но какво от това, важното беше да слушаш любимата си музика, която не беше на един клик разстояние.

Детството на 90-те бе изпълнено и с много сантиментални неща. Миришещите листчета (картинки) бяха разменна монета за децата, а истинско богатство бе да притежаваш цяло тефтерче от вълшебните хартийки. Върху тях грееха всевъзможни образи – от анимационни герои, през популярните по това време звезди като Backstreet Boys, Spice Girls, Britney Spears и др. и стигнем до кечистите от WWF.

За неразделното приятелство имаше специално материално доказателство – сърчица, които се чупеха и се разделяха между „the best friends”. Всеки носеше гордо своята половина, а когато настъпеше неразбирателство, парченцето мигом сменяше собственика си.

Растящите през 90-те не се радваха на голямо изобилие от печатни издания, но пък колко запомнящи се бяха списанията тогава. Едва ли има някой, който не си спомня сп. „Мики Маус“, изпълнено със забавни комикси с героите на Disney. Във времена, когато интернетът не беше масово явление, тези четива бяха истинско богатство, източник на положителни емоции и детски усмивки.

Много от нещата, белязали делника на децата на 90-те, изглеждат странни и необичайни. Но те са толкова близки и същевременно далечни, съпоставени с днешния ден. Повечето от изброените забавления, игри или технически средства са се видоизменили, трансформирали и дори изчезнали. Затова да си спомним с усмивка и да разказваме с умиление, за да ги запазим по-дълго, макар и само в спомените си.

А какво мисли Ирен Леви по темата за децата, чети в култовия й текст.