СОФИЙСКИ ЧУДОВИЩА ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ
Да срещнеш чудовище е едно от най-хубавите неща, които може да ти се случат в София
Отскоро чудати, приятно закръглени същества обитават нашата София. Съвършено нов вид, който, ако си отваряш очите на четири, ще видиш да се крие из малките улички в центъра, да се подава изпод улуците на сградите, да се катери нависоко, за да избяга от нервните шофьори… Има нещо обаче, което е особено специално в това цветно семейство – то е тук, за да ти напомни за онова най-естествено човешко нещо, за което все нямаш време – усмивката. SOFIA MONSTERS е проект на фотографа Атанас Куцев и ТОЧКА СПОТ (за която неотдавна ти споменаха приятелите ни от Eventyard). Говорим си с Точка и Наско за това, какво му трябва на едно софийско чудовище.
Ако София беше чудовище, как щеше да изглежда то?
Т: Синьо, с шал и колело.
Н: София щеше да е едно многолико, чак шизофренично чудовище. В него биха били събрани хиляди образи, съдби, мечти и разбирания за света.
Как чудовищата виждат града през своите очи? Как виждат нас?
Т: Красив, сюрреалистичен и най-вече техния дом. Нас ни виждат като същества, които имат нужда от леко напомняне да бъдат по-усмихнати.
Н: Виждат ни като малки мравчици и се чудят за къде все толкова бързаме. Много им е странно, че не се усмихваме повече, и от време на време се подават зад някоя сграда и ни се зъбят, за да ни зарадват.
Имат ли си социална кауза?
Т: Имат. Искат хората да са по-щастливи, а за тях начинът е да карат повече колела и да не забиват нос в смартфоните си. Също ги е страх, че като последствие от манията по телефоните си ще имат гръбначни изкривявания и ще станат грозни.
Н: Социалната кауза не е само една – искаме да се борим за по-малко трафик и „по-умно” придвижване, за по-малко боклуци, за това хората да бъдат по-добри един към друг, по-толерантни.
Какво му трябва на едно софийско чудовище?
Т: Нищо повече или по-малко от една хубава шопска салата.
Н: Слънце, от време на време и малко сняг. Не му трябва много, дори няма нужда хората да му обръщат внимание.
От какво го е страх едно софийско чудовище?
Т: От арогантност, предразсъдъци, бездуховност, хора със смартфони… такива неща.
Н: Страх го е от бързите коли по „Цариградско” и „България”, от това, че хората си крещят сутрин в градския транспорт, и от фасовете по улицата.
Кои са тайните им места в града? Имат ли си леговище, къде е “у дома”?
T: У дома е там, където свободно е сърцето.
Навсякъде са, просто ние не ги виждаме, защото не ги търсим, ако ги търсим – намираме ги.
Н: „У дома” е навсякъде – спят по покривите, в дворовете на хората, разхождат се по познатите ни улици. Цяла София е техният дом.
Къде се криеш, когато искаш да си сам в милионен град?
Т: Вътре в себе си, където са нещата, които обичаш.
Н: Всеки си има неговото скривалище. Аз например се крия зад визьора на фотоапарата си.
В кой български филм ще им е удобно на вашите чудовища?
Т: Куче в чекмедже.
Н: Със сигурност в някой посткомунистически, защото почти всичките от съвременното ни кино са такива, ха-ха. Но може би си ги представям добре в „Дзифт”.
Кой е най-интересният човек, с който те е срещнала София някога?
Т: Неща като най-хубав филм, най-хубава картина, най-хубава песен, както и най-интересен човек няма.
Н: Хубавото на София е, че те среща с невероятно много и интересни хора почти ежедневно. Например преди половин година се запознах с три момичета, които боравят с триони, зегета и шлайфове по-добре от половината момчета.
Какво ти трябва, за да можеш не просто да гледаш, а да ги виждаш нещата наоколо?
Т: Сърце и воля.
Н: Честичко ти трябва просто да си махнеш капаците или тъмните очила. Светът може да е много повече, отколкото си представяш, стига да му позволиш.
Откъде се подава следващото чудовище?
Т: От една врата.
Н: Трудно е да се каже и за нас е изненада всеки път, когато изскочи на някоя фотография.
редакторите
