„Тук не е информация“ – институции, опашки и лелки

Защо по дяволите трябва да сте толкова груби?

Кисели продавач-консултанти, кисели държавни служители, кисели жени зад гише, обединени под общия знаменател на “лелката”. Една от мантрите на ненаписаната книга по българската приложна психология гласи – всяко нещо може да се случи, стига да имаш достатъчно нерви за целта. И ако държиш да си го “случиш”, по пътя със сигурност ще имаш малки и по-големи сблъсъци с “лелката”.

Лелката е силно специфичен биологичен вид, обитаващ нашия ареал.

Тя е над нещата, тя не може да се занимава с твоите глупости и ще намери начин да ти даде да го разбереш. “Лелката” не е от разговорливите, но изражението ѝ недвусмислено казва нещо от сорта на “А ти колко си прост!”. Писнало й е – от теб, от работата, от живота въобще, ама какво да се прави – налага се. Ето защо, за да държи ниско нивото на щастие в ареала, гледа да ти вгорчи съществуването генерално или поне деня – ей така, защото това пише в неписаната ѝ длъжностна характеристика. Други просто се раждат “лелки”, работят като сервитьорки “за малко”, иначе имат светъл и особено ценен за човечеството план за бъдещето, в който това, дали ти си искаш водата с лед и лимон, е без абсолютно никакво значение – пий каквото ти се дава.

Едно нещо е свято в живота на лелката и това е обедната почивка.

Не твоята, разбира се, която си похабил в чакане пред гише в Централни пощи, а нейната. Обедната почивка е свещена, а първите или последните пет минути от нея свещени на квадрат. Продължителността ѝ може да варира от минус до плюс безкрайност в зависимост как точно въпросната е станала от леглото. Лелката се е вживяла в ролята да “коли и беси” и смята, че може и да не плаща, ама “поръчва музиката”. “Лелката” е институция, “лелката” бие по важност кислорода.

И всичко това вече приемаме за нормално!

Защото така е открай време. И когато в някоя верига супермаркети са ги инструктирали да попитат “Всичко наред ли беше”, изпадаме в ступор от необичайната загриженост. Ами не – не беше, но вас какво ли ви интересува. Толкова ли е трудно? Изисква ли се висша форма на интелект и любезност да кажеш едно “Здравейте”, едно “Благодаря”, едно “Довиждане”? Да го кажеш и да ти идва отвътре, да завържеш разговор, да пуснеш една лека усмивка, да свършиш това, за което ти се плаща, да си добър в работата си, нищо, че не си следващият Тесла. Да си изключение! Колко точно щастлив си от 9 до 5, ако си груб и апатичен, и ставаш ли по-негруб и по-неапатичен, като се прибереш при семейството си. Сферата на услугите ли създава неприятните хора, или неприятните хора попадат в сферата на услугите?

Ходи разбери – на пето гише обаче.

Виж и кои са най-големите софийски дразнители

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.