Нещата от живота

Тайният смисъл на вечните лъвове или гордостта на една нация

Лъвът е един от най-често използваните в хералдиката символи на сила, гордост и царска власт. България е от държавите, които го поставят в своя герб, макар че е малко вероятно по нашите територии някога да е имало лъвове. В София обаче лъвове има, и то не само в зоопарка. Статуите в столицата, които са използвали символиката на царственото животно, са поне пет и всяка от тях крие своя таен смисъл.

ПАЗИТЕЛИТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Лъвовете пред Съдебната палата символизират важността и авторитета, какъвто би трябвало да притежава институцията на съдебната власт. Двете статуи са поставени пред входа в поза „пасант“ (ходейки) и гледат в различни посоки, пазейки сградата на съда зад гърба си.

 

През 2013 г. единият от двата лъва става жертва на критиката към съда, който неуморно е пазил, и осъмва с боядисана глава в цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено, наподобявайки Жокера.

ПАЗИТЕЛИТЕ НА ГРАДА

Някога в София живеел богатият турчин Халил Сали Ефенди, познат сред съгражданите си като „шашавия Халил“. В една много благодатна година той започнал да изкупува слама от селяните в околностите и всички се чудели за какво му е толкова много слама. Той не връщал никого от продавачите, идващи при него и купувал от всички. На следващата година обаче се случило да няма достатъчно слама и тогава той започнал да разпродава изкупеното с голяма печалба. С придобитите пари поръчал да се построи мост над Владайската река и именно така започнала историята на днешния Лъвов мост. Когато мостът бил съграден бил оцветен в жълто и червено, заради което го нарекли“Сандъкли мост” или „Шарения мост“, а от двете му страни Халил поръчал да се изпишат следните надписи – „С време продадох, мост създадох“, за да се помни предприемчивостта му и цитата от Корана „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“.

По турско време мостът бил злокобно място за екзекуции на престъпници и според градските правила, когато някой бивал осъждан на смърт, бил обесван пред  портата, от която е влязъл в града (така например Левски е обесен пред Източната порта, където днес е Паметникът Левски).

Заради екзекуциите, които се случвали на моста, а и заради близката кланица наричали реката отдолу Кървавата река.

През 1877 г. на моста били обесени участниците в т.нар. бунт на книжарите Георги Стоицев Абаджиев, Стоян Недялков Табаков, Никола Крушкин – Чолака и Киро Спасов Геошев. Именно в тяхна памет при последвалото ново изграждане на моста поставили четирите лъва.

Строежът на днешния Лъвов мост започва единадесет години по-късно по идея на Христо Г. Данов, като задачата е поверена на братята Прошек. Първоначалният план предвижда цял мемориален комплекс за загиналите революционери, но в крайна сметка от него е реализиран само мостът и статуите на лъвовете.

Лъвовете са може би в най-благосколонната поза – „сежант”, клекнали на задните си крака и с прибрана опашка. Наблюдателните софиянци забелязват, че животните нямат езици, което става повод за различни шеги и градски легенди – че нямат езици, за да не разкрият колко пари са откраднати при построяването на моста или за да покажат, че хората в града нямат общ език с идващите откъм гарата странници.

ПАЗИТЕЛЯТ НА РЕДА

Лъвът пред МВР е в поза „статант” – заел е заплашителна позиция и сякаш пази институцията и служещите в нея.

ПАЗИТЕЛЯТ НА МЪРТВИТЕ

След Първата световна война във всички държави започват да се изграждат паметници на незнайните войни, в памет на загиналите за отечеството си войници. В България също се взема решение за изграждане на такъв паметник и за негово място е определено пространството отдясно на храма „Света София“. Проектът се възлага на скулптора Андрей Николов и той изгражда композиция от няколко фигури, състояща се от бронзов лъв и релеф с два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината – вечна слава!", фланкиран с барелефи със скърбящи жени от двете му страни: от едната – плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носия, а от другата – две българки със свещи в македонска и поморавска носия с наведени глави. Паметникът е открит през 1931 г., но по време на Втората световна война е разрушен, като единствено статуята на лъва оцелява. Оттук тръгва дългият път на лъва – пазител на мъртвите, на когото ще са нужни почти 40 години, за да се върне на мястото си. Лъвът първо е изпратен в Панчарево, а после е поставена на брега на река Искът близо до моста на с. Горубляне. По-късно е преместен на пътя за Пловдив, след което изчезва и е намерен през 1975 г. в резиденцията „Врана“ и прибран във Военноисторическия музей.

Във връзка с честванията по повод 1300 от основаването на България се взема решение паметникът да бъде построен отново и да стане основно място, пред което да бъдат посрещани чуждестранните делегации и пред което те да поставят венци, като до този момент това се случва пред мавзолея на Георги Димитров.

Новият паметник е открит на 22 септември 1981 година, като представлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, а зад него гори Вечният огън, запален с пламък, донесен от Шипка.

Лъвът от стария паметник е поставен полегнал в тревата наблизо. Изолираната позиция на скулптурата прави впечатление на софиянци и се подема инициатива той да бъде поставен на каменната основа на паметника. Така лъвът е върнат на първоначалното си място като част от компoзицията на паметника на Незнайния войн, а българското знаме се вее гордо над него.

ПАЗИТЕЛЯТ НА ВОДАТА

Българската народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България и е една от най-старите централни банки в света. Година по-късно със Закона за правото на рязане на монети в Княжеството е утвърдена и българската парична единица – лева. Може би именно името на българския лев дава идеята чешмата зад БНБ да представлява лъвска глава, от чиято уста да тече водата. Чешмата се намира на улица „Съборна“, точно до градинката на Народния театър и след кратко прекъсване сега отново работи за радост на софиянци в топлите летни дни.

Виж още кой и какво живее (или трябваше да живее) вечно на софийска територия или в паметта на хората.