НАПРЕЧЕН РАЗРЕЗ НА НЕИЗЖИВЯНОТО
Или онзи тип мъж, за чието случване пишат по книгите и произвеждат алкохола
Тъй, преди да почнете да приготвяте своите курабийки, трябва да сте наясно с едно и да хванете тънката нишка на метафората с курабията. Трябва да сте готови за провал в кухнята на любовта. Трябва да сте готови тестото ви да не втаса, брашното ви да е гранясало и все нещо малко да не ви достига. Не съжалявайте. Продължавайте да учите.
Курабията е сладко кулинарно изделие. Всички знаем от какво се прави (Добре де, аз не знам, защото всичко, което правя в кухнята, е хаос, но повечето прилежни домакини знаят). Не говорим за кулинария тук.
Курабията е сложен тип характер мъж. Често недоопечена в чувствата си към вас, ненаясно със себе си и винаги с ясни прояви на биполярност в любовта си (ако изобщо някога признае, че я има).
Важна бележка при готвенето – може да имате и сътворите в живота си само една, единствена курабия, всичко останало, което минава покрай вас, гордо можете да запишете в тефтера си с успешни рецепти като: кексчета, бухтички, шоколадови тортички с троен плодов блат и прочие. Да, дори щрудели. Курабията за разлика от тях е твърда, троши зъби и нервна система от раз.
Мъжът тип „Курабия“ (не, не заради първото трибуквие на думата, но и дотам ще стигнете) е изключително завладяващ в неговата сложна артикулационна несръчност. Но вие сте запленени от момента, в който влиза в стаята. Светът спира и не, дами, не сте част от „Птиците умират сами“, продължете да пиете ракията/бирата/виното си спокойно – това наистина се случва и не, не знам дали да ви честитя, или да изразя съболезнования. Запомнете този момент, а и да не го запомните, ще го сънувате още дълги години напред. Докато се усетите, ще лежите на канапето при психиатъра и с трепереща ръка ще чакате рецептата за вашите антидепресанти. Той ще ви обърка. Помнете, вие ще сте убедени, че го познавате до най-малкия му атомен състав, че знае какво иска, какво прави, какво му се прави (с вас и без вас), колко точно ванилия му трябва в този момент, но по дяволите никога няма да знаете колко далеч сте от истината всъщност.
Той никога не остава. Минава транзитно. На въпроса на досадните ви приятелки „Е, в крайна сметка какви сте?“, спокойно ви позволявам да им люснете портокаловия си сок в лицето им (защото кафето ви е безценно и е преди всичко и всички).
Той е като смотано климатично и природно явление, по-страшно от приливите и отливите, за които сте учили по природознание в 4 клас – всъщност той е този, който само с две думи в просто съставно изречение ще ви върне в първи клас, първо отделение на детската градина. Но вие ще го прощавате и подминавате, молейки за още садомазохистични емоционални приливи (за отливите се пригответе с оналйн сайт, който да доставя до дома ви моментално няколко кега бира). Курабията обича да излиза с други недоопечени кексчета от вашия пол, ще се опита да предизвика вашата ревност многократно, но на въпроса „защо“ той няма отговор и все така несръчно ще повдига рамене, но никога няма да чуете от него „не“, „не искам“, „тръгвай си“. Той няма синонимно поле за тези думи. Няма ги и в речника му към вас като цяло. Продължавайте да месите тестото. То все още не обещава втасване. И няма и да обещае. Така ще минат години. Отчаяни и на ръба на силите си ще захвърлите този кулинарен проект в ъгъла на сърдечния си хладилник и от време на време ще проверявате с нервни тикове: „Айде де, не втаса ли вече…“ Ми не, не е. Молекулните му частици са объркани още при сътворяването му и няма да втаса, няма да позволи да го опечете и някой ден идилично да разтрива краката ви след тежък работен ден.
Но ще бъде там през цялото време, напомняйки ви, че голямата любов деца не ражда.
И ще ви научи да бъдете благодарни, че някога сте го срещнали.
Изживелите това знаят за какво говоря. Това, че сте пуснали този човек да излезе от живота ви (само вие така си мислите), е, защото не е за пожелаване да бъде част от него и нервната ви система. Но това е дар на съдбата, Фортуна и както и да й викат на оная кучка с кофти чувството за хумор – малцина са имали късмета да изживеят нещо подобно.
Не съм алчна. Не желая да ми се случи пак. Винаги отварям хладилника си и, да, 3 години по-късно тестото не е втасало, колкото и да съм сръчна с точилката. Но неходенето по малка и голяма нужда с този човек в една тоалетна и неделенето на една чашка за четка за зъби с него не ме е накрало да го обичам по-малко. Няма и да спра. Не съм Вапцарови няма никога да се наситя, нито някога ще си отида в мислите си от този човек. А вие продължавайте да готвите смело – сега внимателно счупете две яйца… ( и си пожелайте това да е бъдещата курабия).
В този ред на мисли виж какво да очакваш от мъжете мечта.
