Нещата от живота

За онези неща в живота ти, които хората не разбират, но осъждат

Има едни моменти, които са в пъти по-скъпи от всички осъществени и неосъществени точки от to do листата ти. Те никога не са били планове, добре организирани екскурзии или нещо за купуване. Не представляват стока в магазин, нямат и цена. Стойността им е ясна единствено на теб. Важността им също. Присъстват в живота ти като заглавия на неиздавани романи. Твърде лични и видими само за твоите очи. Моменти, които се случват по веднъж, изграждат характера ти и на мига се превръщат в част от твоята история. Тях няма как да ги предвидиш и да поместиш в списъка на живота си предварително. Можеш само да ги допълниш впоследствие и да изтриеш всичко останало.

Моменти, които са водещи като стрелките на компас. Които са спрели дъха ти и после са те преродили. Те не могат да се изразят с думи, дори да имаш желанието да ги изкрещиш на целия свят.

Обаче да ги поместиш в разговор е като да опишеш гледката от някой връх – каквото и да кажеш, все няма да е същото.

Неслучайно има неща, които трябва да изживееш, за да почувстваш силата и значението им. За тях говоря и си мисля, че ако ги притежаваш в душата си, е по-добре да ги запазиш за себе си. За да останат чисти и свои.

Не за друго, ама всичко взе да се измерва с калкулатор. Повечето хора фокусират погледа и времето си предимно върху нещата, които бият на очи и един ден ще бъдат наследство.

Материално наследство. Апартаменти, коли, вили, някои и други бижута, напоследък и яхти. Твоята  мила авантюристична душа обаче е твърде различно настроена. Тя не трупа скъпи вещи, а колекционира вълшебни истории, които за сегашните разбирания са всичко друго, но не и "ползотворни". Нейните граници не са от офиса до банковата сметка и не могат да се изразят с цифри. Та в този ред на мисли, все се случва някой да ти обясни, че всичко това не само няма да те премести с две крачки напред, а ще те спъне. Няма да ти осигури независим финансов портфейл, колосан костюм и скъпо обзаведена вила. По-скоро ще те накара да вечеряш баничка с боза. И как да обясниш, че за теб по-важна е духовната храна, а не сушито. Тези хора не биха разбрали и 50% от живота ти. Недоумяват защо даде последните си два лева на клошаря на Плиска, вместо да си купиш билет за градския транспорт. Недоумяват и защо толкова се впечатли от кръвясалия му поглед. Не разбират и "падението" да заработваш прехраната си като уличен музикант, вместо да отидеш в някой чист офис, било то и на най-ниската длъжност. Не им е ясно и каква е тази глупост да изкараш лятото сам с фотоапарата си в забравено от времето затънтено село, при наличието на толкова уредени курорти. Да похарчиш спестяванията си за самолетен билет до някоя бедна държава, вместо да видиш небостъргачите. Какъв смисъл намираш да разхождаш кучетата от приют, вместо да учиш по икономика. Да не говорим за отношението ти към политиката. И не на последно място – да живееш в мансарда и това да ти е достатъчно.

Затова по-добре запази този твой свят за себе си, за да не ти го разрушат. За да остане красив и неопорочен от всички смалили се хора, а на тези, които попитат "Кое момиче ще дойде при теб в този таван?!", знаеш какво да отговориш: "Истинското. Момичето, което иска мен с това, което имам, и това, което съм".

Защото това е важното. Да бъдеш себе си независимо от всичко, за да намериш точната си половинка. Тази, с която да споделиш онези безценни моменти в живота си, които никой друг не би разбрал.

Виж още за сложната простота на живота.