ВЕЛИКА ЛЮБОВ ВМЕСТО ВЕЛИКИ ЛЮБОВНИЦИ
Или как един циник се влюбва точно когато си мисли, че любовта е за балъците
Всички все ти повтарят, че хубавите неща не стават насила. Понякога обаче хубавите неща изобщо не се случват дълго време. И ти се струва, че все на теб не ти се случват. Говорим за любов, защото за почти всеки тя е от най-хубавите неща в живота. Или най-лошите, за съжаление. Но винаги е най-яркото. Когато я няма любовта, не е много от значение какво имаш. Понеже нищо не ти е достатъчно. Но и всичко ти е в повече. Всичко те дразни. И всички. Ужасно време, прекалено много шум, прекалено много дъжд, прекалено много въпроси, твърде много тишина, влюбени двойки по улиците, маси, салати, шейкове и каквото се сетиш за двама по заведенията. Ненужно много щастливи снимки на влюбени глупаци във Фейсбук, сълзливи романтични песни по радиото, които се чудиш кой идиот е написал, и мъфини със сърчица в любимата ти сладкарница на „Ангел Кънчев”. Повече няма да ходя там, честно!
Дали някой ти е разбил сърцето, или то не трепва от тези, които ти свалят звезди, предишната ти връзка е била катастрофа или нещо друго – все двайсет, както се казва. Става ти все едно и започва да не ти пука. Ама грам! Какво ще си помислят хората за теб, за електриковите ти кецове, за това, че по цял ден слушаш една и съща песен, че слагаш грозде на салатата с риба тон или че не можеш да заспиш в тишина, затова често пускаш телевизора нощем. Не ти пука и как ще изглежда това, че тишината те плаши. За първи път не се опитваш да изглеждаш по-готин или по-щастлив, отколкото си, за пред някого. Не е лошо.
ЖИВОТЪТ ГИ E ВИЖДАЛ МНОГО ТАКИВА КАТО ТЕБ
И точно когато тъпият, инатлив и безчувствен цинизъм е взел пълен контрол над ежедневието и отношенията ти с всичко и всички, се появява той или тя. Животът обича да дава урок на тези, които се правят на интересни, точно когато се мислят за най-интересни. На него са му ясни. Колко ги е виждал такива, убедени, че най-накрая са му хванали цаката. Че любовта е за балъците и всички хора ще те прецакат, затова по-добре, ако можеш първи да ги прецакаш. Големи хитреци!
И както беше приключил с великите любови и мислеше, че е време да минеш направо на великите любовници, нещо планът не ти излезе.
Изведнъж цинизмът ти си взима почивен ден, затваряш нервността си в килера и 3 часа обикаляш из мола, за да си намериш нов аутфит, който би харесал на онзи, заради когото не можеш да спиш от три дни, или стоиш извънредно дълго във фитнеса, защото всяка допълнителна серия си е бонус точки. Не че си против, така имаш повече време да си мислиш за него или за нея. Купуваш и още сто неща, които напоследък заряза, понеже телевизорът, с който си говориш вечер, някак не те стимулираше да съблазняваш.
Мислиш, че никога не си харчил по-смилено четвърт от заплата си за един ден и за финал завършваш с нещо все така излишно по всички закони на Вселената, но повече от необходимо днес. И понеже, докато се стъмни, не си се сетил дори да ядеш, вече ти е ясно накъде отиват нещата. Но не можеш да признаеш пред себе си, още по-малко пред другите, понеже всичките ти теории за това, колко е готино да си над нещата, се скапват. Какво толкова, една вечеря пък после ще му мислиш! Все пак инвестицията трябва да има възвращаемост.
НЯКОЙ, КОЙТО НАМИРА ИСТЕРИЧНИЯ ТИ СМЯХ ЗА СТРАХОТЕН
Тази вечер времето е тихо, нищо че е есен. Но без да ти е студено, настръхваш. Може и да не е от времето. А от това, че намираш някого, в когото виждаш търпението, което винаги ти е липсвало. Някой, който е способен са се справи с лудостта ти и с истеричния ти смях, учи те на спокойствие, засажда в теб доверие, без да знаеш защо, слуша всичко, което му казваш, и помни дори това, което ти отдавна си забравил. Някой, заради когото понякога ставаш в 6, за да пиете кафе преди работа, и освен това отряза всичките си приятелчета, които пазеше подръка за варианта с великите любовници. Химия, какво да я правиш!
Някой, който не се сърди, че винаги закъсняваш с 15 минути, и заради когото се научи да идваш навреме, понеже ръцете му стават студени, докато те чака. Който те учи да обичаш френските филми и Лени Кравиц, да не ядеш толкова захар и да не те е страх, да му кажеш, когато те е страх. Че не го разбираш, че бърза прекалено или че това, което ти дава, е толкова хубаво, че те ужасява мисълта, че някога ще свърши.
Че имаш граници, които твърде много пъти си ги прекрачвал и след това разбираш, че не си е струвало. И след всеки следващ път стават все по-големи.
ЗА ДА ВЛЕЗЕ НЯКОЙ В СЪРЦЕТО ТИ, ТРЯБВА ДА МУ ОТВОРИШ
Обаче той не ги разбива с взлом. Гали ги нежно, тях, теб, сетивата и въображението ти. Защото знае, че бариерите падат само тогава, когато сам пожелаеш да ги свалиш. Че за да влезе в сърцето ти, трябва да му отвориш. Когато ти се прииска да му разкажеш онзи сън, който се повтаря от месеци. Да се осмелиш да му сготвиш лазаня, нищо че не си го правил цяла вечност, понеже никой не обича да готви за един.
Да си обуеш различни чорапи и да се завиеш с две одеяла вечерта, нищо че не е много секси. Да се чувстваш у дома си, когато си с него.
Да поискаш да му кажеш и как мечтаеш да напишеш текст за песен само за да я чуеш по радиото в някоя крайпътна бензиностанция, край някое село, в което времето е спряло.
Нищо че не си мислил за текста. Сега ти стана ясно. Може би ще е нещо за любов. Даже със сигурност ще е. Дори и да не искаш, цинизмът ти е мъртъв и на негово място цъфтят червени влюбени макове. (Ето кои хора пишели тези идиотски текстове, които доскоро мразеше!) Да сте виждали циник, който си мечтае да напише красив текст за любовна песен? Явно и теб те застигна тази любов, която заслужава да се пее за нея по песните. Нищо че преди месеци щеше да се смееш, ако някой ти беше казал какво те чака. Явно не си чак толкова хитър, за колкото мислеше. По трудния или по лесния начин всички разбираме, че рано или късно любовта започва да наднича през миглите ни и ни надхитрява. За щастие.