Или кога Черният петък се превърна във фетиш?

През последните няколко години, както една достатъчно голяма част от хората (понеже не вървя с лозунг на бяла табела: „Аз съм единствена и непотворима!“) мога да призная, че съм зависима от свободата си и изграждането на лично пространство, което не бих позволила да е разрушено от някого. Такива като мен ги определят като „саможиви“ или „самодостатъчни“, което в никакъв случай не е вярно, но просто функционираме социално по различен начин, привидно определян с такива повърхностни етикети.

Въпреки самовглъбяването, максимата, която ме владее  е: „В диалога се ражда истината,“ и, когато ми писне да си говоря сама и дори да си повишавам тон, когато съм ядосана, аз… започвам да излизам на срещи с всякакви хора. Те ме хранят с мислите си, а аз съм изпълнена с пресен материал, който да осмислям, за да опознавам нови възможни образи на човешкия вид, света и мен самата. Съответно осъзнавам, че тези хора излизат на срещи с други такива, а от там достигам до извода, че съм заобиколена от банда Фетишисти под всякаква форма. Понеже сексуалният фетишизъм е пипкава тема, изпълнена с феномени, ще представя случващото се през по-деликатна призма. Или пък не.

Всички притежават специфичните за себе си фетиши, като някои носят фетиша си като дреха, други се превъплъщават напълно във фетишите си, а трети са хамелеони през цялото време. 

Има всякакви познати и непознати фетиши, но е важно да се знае, че при всички хора, които определят нещо конкретно за сексуално привлекателно, съществува фетишистко възбуждане. Воала! Всички сме фетишисти в някаква степен. Понякога цели култури могат да развият даден фетиш по такъв начин, че той престава да се възприема като такъв, а се схваща като нормално желание. Например фетишът към тънки глезени, който се е развил през Викторианската епоха, или към голям бюст, на който сме често свидетели днес.

Самата дума „фетиш“ е производна от  feitico(магия) и означава предмет с магическа сила. Визуалният контакт или телесният допир с обект на обожание, който може да е предмет, материя, част от тяло или миризма, усилват еротичните усещания и водят до възбуда.Най-често това са аксесоари, високи токчета, латекс, кожа, корсет,бельо, жартиери, ходила, гърди, ханш, гръб, шия,парфюм… ох. И така нататък. Всички сексуални атракции са фетиши. Сексуалният фетишизъм не е нарушение по дефиниция, но може да достигне подобни нива, ако причинява стрес.

Това е тънката червена линия, когато имаш обект на сексуално преживяване, което доста често може да се превърне в дефектно влечение, когато възприемаш останалите живи хора за неодушевен предмет, съществуващ, за да задоволява твоите собствени сексуални нужди. Най-опасното е, когато превърнеш самия себе си в това и вече не е забавно, интересно и дори не е секси. Липсва способността да се експериментира с нови начини на изразяване, особено в сексуален аспект. Възможно е фетишизмът ти да се превърне в желание извън твоя контрол, което ти вреди, а за да продължава да ти се случва, започваш да го практикуваш тайно.

Превръщаш се в обществен йероглиф, който никой не разбира, защото не възприема това, което причиняваш на себе си и всеки въвлечен.

И докато типично мъжете могат просто да се нарекат „извратеняци“, защото са изпаднали в по-странни нужди, за да бъдат сексуално удовлетворени, това, което ме плаши е изкривяването, по-често срещано при жените. Да вземем например теорията за сексуалния фетишизъм описана от Алфред Бине във: „Фетишизмът в любовта: душевният живот на микроорганизмите, интензивността на менталните образи“,  където той интерпретира стоката като фетишизъм със сексуално заредена икономическа стойност на взаимното желание между човек и една стока. Представи си рекламите, в които на даден продукт се приписват човешки качества, за да бъде убеден купувача да притежава лансирания продукт.

Е, да, ама как това влияе на психиката? Много мацки потискат агресията и неудовлетвореността си в живота, като се сдобиват с нова рокля например, и така уж безобидният шопинг води до нарастване на нарцисизма. Черният петък обаче е възможно да се превърне в абсолютен кошмар, когато един интелигентен и привлекателен човек не се чувства красив, защото не е успял да си купи нова, и по възможност скъпа дреха. Не се чувства секси, желан и щастлив. Това, което е нужно да осъзнаеш, е, че нямаш цена и не е нужно да си лепиш такава, която да е равна на всичко, с което си облечен или материално притежаваш.

Затова въпреки всички фетиши, които върлуват в съзнанието ти, запази умерения фетишизъм към собственото си самоуважение и самовъзприемане като достойно човешко същество. Това превръща всеки човек в неудържимо привлекателен фетиш, на който всички по дефиниция се наслаждават, както могат.