Или как без черното не можеш да видиш бялото

Нали знаеш символиката Ин-Ян? Ин е пасивният елемент на упадъка, който клони надолу, а Ян e активен елемент на развитието, който е възход  и изкачване. Нямам идея как си позволявам дори за момент да забравя за уж клиширания урок, който ни дава този простичък символ.

Животът ми определено не е сив. Винаги виждам и бялото, и черното навсякъде и във всичко, но интересното е, че когато се смесят, не се получава сиво, а хоризонтът ми се оцветява с всички нюанси на дъгата. Не мога да живея нито секунда, без да се опитвам да открия хубавите причини за съществуването ми.

Човек трябва да е откривател. Хубаво е всеки поне малко да се превърне в свой самоучител, който се насърчава в това да не е съсредоточен над негативното в ежедневието си, защото, както Ницше е казал: „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“

Всеки от нас има дни, когато нищо не върви. Сблъсква се с най-омразното и черното от качествата на човешкия вид, изпуска градския си транспорт за работа, попада в зверско задръстване, закъснява, кара се с шефа или шефкинята, лудва от задачи, разделя се с любимия или му излиза пъпка, която заслужава собствено ЕГН.

Ето го моя момент на просветление. Имах си такъв кофти ден. Прибирах се и си готвих паста с патладжан. Може да ви звучи зле, но е безумно вкусно, а освен това се успокоявам, когато създавам красива и вкусна храна. Налях си чаша бяло вино, после втора, трета, знаете какво следва. Въпреки това успях да се гримирам адекватно. Излязох за уговорка закъсняваща и предупредих, че закъснявам, защото не е учтиво да ме чакат прекрасни хора. Решавам да си хвана такси. Такситата, както ни е добре известно, са психиатрични клиники на колела. Влизам в таксито и се опитвам да запазя благоприличие, защото нали… Таксиметровият шофьор се обръща към мен и ми казва:

– Да бе, аз ще ви закарам, но съм пил две ракии… проблем?

Видимо и носово забелязвам, че е на 20 ракии. Изнизвайки се, му обясних, че има проблем, защото е хубаво човек да пие, но не да кара превозно средство в натоварена градска среда или да оперира, когато го е правил. Като съвестен гражданин му записах номера и звъннах във фирмата, за да предприемат нещо. Едновременно с това се качих в друго такси и докато обяснявам какво се е случило, другият шофьор забива спирачки пред Сатиричния театър и ми казва със скандален тон:

– Защо го издаваш човека, ма?

Едно, че закъснях още повече, а съвсем друго, че моралните ценности са съвсем сбъркани. Накрая остатъка от пътя го преодолях пеш. След това, обзета от ярост, не си позволих да бъда сляпа за последвалото. Попаднах в приказна среда, където в невероятен бар на сепаре до мен се изтегна истинска котка, която собствениците си гледат на топличко и са я превърнали в талисман на заведението. През това време хубави хора ми пеят джаз на живо и нямат спирачка да сътворяват прекрасни неща.

Животът ми точно тази нощ беше радост и война с таксиметрови шофьори. Победих!  Военните ми действия постоянно променят своите битови цели, както и опонентите си, но

постигането на правдата е винаги мотивацията ми да поддържам своето собствено ниво на човечност.

В тази кратка история, която се преповтаря почти всяка уговорена вечер, когато се виждам с приятели, аз открих едно нещо за себе си и то е, че най-много човек се наслаждава на хубавото, когато е бил свидетел и на лошото. Без база за сравнение нещата отиват на кино, а филмът няма да им хареса. Ясно ми е, че има хора, които нямат талант и пеят джаз ужасно, както и че има изключително учтиви таксиметрови шофьори, а любимият ми от тях, който ме кара редовно до работното ми място, веднъж ми спомена знаменитата фраза „ИН & ЯН E ИН & БЛЯН, БЕЙБЕ!“ Когато го попитах какво има предвид, той ми отговори, че

без черното не може да видиш бялото, а ако забравиш да виждаш хубавото в живота, вътрешната ти хармония се превръща в блян за самия теб. Винаги двете привидно противоположни сили всъщност представляват разменящи се и преливащи една в друга части, които се допълват взаимно.

Премеждията ми на градска русалка постоянно ми доказват, че в океана от преживявания аз трябва да почувствам и изживея всичко положително и отрицателно, за да е пълноценно съществуването ми. Правдата за теб е да запазиш очите си за красивото, дори преди това лошото да се е опитало да ги избоде. Пази си нервите, защото никой не ти ги връща опаковани с панделка. Винаги след гадост очаквай нещо хубаво, а ако не идва, отвори очите си по-широко. Няма само Ин, няма само Ян.

А таксиджията може да е още и най-добрият психотерапевт.