Нещата от живота

Или градът, погледнат през различна гледна точка

По улиците е тихо. Нито хора, нито перничани. Кофите са препълнени, празни кутии от цигари по тротоарите. Фасове навсякъде. Около пейките са пръснати шишета водка, джин и капачки от бира. По кръстовищата има ситни парчета стъкла, без следи от спирачен път. Само от време на време шумът от хлопането на някой трамвай по линиите ти напомня, че не си Уил Смит от „Аз съм легенда“. Така горе-долу изглеждат нещата в София в неделя сутрин.

Софиянци говорим за това, колко е хубава София, когато „другите“ си тръгнат. Радваме й се и когато улиците са препълнени, когато „другите“ са се върнали. Софиянци сме големи скапаняци.

СОФИЯНЦИ И „ДРУГИТЕ“
Софиянци имаме склонността да се правим на интересни.  Някои пишат статии за София (трябва да си много жалък, за да го правиш това), други снимат София, трети пишат книги за #София. Софиянци постоянно говорят за София.

София, София, София. Убеден съм, че на останалата част от населението в държавата това звучи също толкова дебилно, колкото и Доналд-Тръмповото “China, China, China, China, china, CHINA!”.

„Другите“ наричаме: винкели, майни, компири, etc. В голямата си част не ни понасят. Нито как говорим „Чуек, вие кво кат‘ лафите на „копеле“, да не е по-пра‘илно тъй?“ или идеята, че всичко трябва да се случва в София „Аре сти‘а веч‘ с та‘а София, бе майна, да не е само он‘ град“.

Истината? Всички ни завиждат, че някога си имахме SOFIA LAND.

ЗА СОФИЯ ОТ СОФИЯ
С един приятел имаме спор. Той е на мнение, че има дни, в които от лудниците пускат лудите в София, ей така, за да ни дразнят. Аз смятам, че не е, за да ни дразнят, просто когато едните са вътре, другите ги пускат. Явно няма място за всички.

София е град, създаден от спорове. Междукварталните вражди са сериозна част от градската култура.

Младост vs Дружба; Младост vs Люлин; Люлин vs Надежда; Люлин VS Цивилизацията и най-традиционната от всички (след Център vs Всички и Редута VS Център) е Бояна vs Драгалевци. Някогашните села (понеже сега са някакъв нашенски опит за районите на Малибу и Мълхоланд Драйв) не се харесват отдавна. Боянци не понасят драгалевчани (или както и да им е нарицателното) и обратното.

Тия спорове са от приятните малки неща, които да ти „направят“ вечерта, сблъксвайки се с люлинчани, които са за първи път в Центъра.

За сметка на това има и доста неща, които ни сплотяват и засилват връзката ни като съграждани.

Т‘ВА ТАМ С ВОДАТА…
Независимо дали живееш в Банишора, Манастирски ливади или на ул. „Шишман“. През последната година всички изпитахме на гърба си:

А) Струята от душовете на приятелите ни, които имат бойлери;
Б) Душовете в крайградските басейни;
В) Доброто старо легенче с нагрята вода.

Някак имаше нещо готино в това, по средата на лятото да виждаш хора, които кръстосват улиците с тоалетни чантички и хавлии през рамо. Ставаше ти едно такова… уютно… топло… и потно.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ
Това са тия неща, които слагат на картички и правят на магнитчета.

Не си от София, ако не си имал баба, която да ти е говорила, сочила и показвала снимки на „златните кубета“. Макар и повечето софиянци да не сме наясно „Абе наистина ли са златни? Ама позлатени или просто е няк'ва боя и са свалили златото“ и дали изобщо някога е имало злато. Като прибавим и „жълтите павета“, излиза, че във всеки starter pack за софиянец ТРЯБВА да се включва и ЗЛАТО.

Обсесията по горните две, плюс, колкото и да се смеем на „другите“, НДК-то, е по една-единствена причина. Софиянци сме големи скапаняци. Втори път.

В София има и хубави неща.

Винаги има къде да се паркира, особено ако в Центъра си с редица привилегии.
Едно от най-популярните места, където човек да се нахрани, а и като място изобщо е „Пиците на Витошка“.
„Попа“ е едно от най-популярните места за срещи. Ако се обърквате, пияниците и наркоманите са си били там преди паметника на Патриарх Евтимий.

Като повечето антични градове София има Стар и Нов град. Стария обаче по-добре да не го виждате.

Като изключим лошото, София е хубав град. Идвайте по-често. А, вие вече дойдохте.

Виж и друга стана на София.