Или 10 дразнещи съвременни мании

ОРТОРЕКСИЯ

Ако се чудиш дали това има нещо общо с птиците… не, това е хранително разстройство, свързано с манията да ядеш правилно. Ще рече веган, суровоядство, вегетарианство, без глутен, без казеин, нисковъглехидратно, моно, био, органик и какво ли още не… Което пак си е много личен избор, стига да не го натрапваш на другите. Като човек, който е вегетарианец по-отдавна от Гуинет Полтроу (!), през годините съм докарала до дълбоко колебание, да не кажем отчаяние, десетки домакини и съм изяла безропотно повече кашкавал пане, отколкото е виждал готвач в почивна станция. Затова е някак объркващо да деля маса с веган с 6-месечен стаж, който е по-отдаден на проповядването от телевизионните пастори в САЩ. Същият типаж само около месец по-късно обикновено е любезно тагнат от майка си във Фейса на снимка над кахлен гювеч и пояснението “eating капама at Костинброд with Ивайло“.   

Още по-дразнещ контрапункт: Рекламите на маргарина като полезен за сърцето и кренвиршите като радост за децата.

Репликата “баба ти само киноа е яла…” от хора с 20 кила свръхтегло, докато мажат майонеза върху бял заводски хляб, а моите данъци им плащат лекарствата за хипертония.

НОВИТЕ РОДИТЕЛИ

Да се бъркаш на майка как да си гледа детето е по-рисково, отколкото руски самолет да навлезе без разрешение в турското въздушно пространство. И въпреки това именно майки са едни от най-войнстващите проповедници за правилно и модерно отглеждане на деца. Като се почне от раждането вкъщи (по възможност в плевня), показно кърмене, докато детето вече може да събира трицифрени числа наум, и се продължи към възпитанието без стрес. Последното ще рече да гледаш с умиление, докато наследникът ти вършее с върбова клонка в пясъчника и се чуди дали да остави по един едноок връстник на всеки сто, белязва с боровинкови ръчици ултра скъпата бяла чанта на жената от съседната маса в ресторанта или пък пищи и се тръшка, легнал в средата на кафето, докато всички останали посетители напуснат. Всичко е естествено, Монтесори, Валдорф, сугестопедия, индиго, кристал…

И ако се цепиш от родителския кооператив или недай боже ти се е наложило да родиш със секцио, най-малкото, което ще получиш, е едно “О…”.“О…” като за “осъден”.

Още по-дразнещ контрапункт:Постоянно вряскащите на плажа родители, които хранят Ваньо със „Зайо Байо“ с лук и го поят с Дерби кола от супера, обръщат се към него с “олигофрен” и накрая го пердашат, защото целият се е овъргалял в пясъка. На плажа.

ДУХОВНИ ПРАКТИКИ

Групови и индивидуални, офлайн и онлайн медитации, уъркшопи за Акашови записи, ускорени курсове за общуване с ангели и архангели, психологически трейнинги, говорене с вода, шаманско пеене, ведически ритуали, посрещане на ерата на Водолея, изпращане на ретроградния Меркурий… Всички сме изтрещели, това е ясно. Но няма лошо да си остане личен проблем или пък, както е прието, да се споделя над чаша кехлибарена течност в тесен приятелски кръг.

Още по-дразнещ контрапункт:Утвърдени в географския регион практики за справяне със стреса –да унижаваш жената, да набиеш детето, да мачкаш подчинените, да напсуваш съседа… или шизофренично да жулиш ракия с туршия, а да слушаш “Водка с утеха”.

ЗЕЛЕНИ СХЕМИ

Всички се тревожим за Майката Земя. И въпреки че най-вероятно мачът е свирен и тоя часовник не можем да го върнем назад, се стараем. Събираме разделно отпадъци, отказваме найлонови торбички, ограничаваме ползването на автомобила, подписваме се за Карадере, учим децата. Кой колкото може. И тук се появяват зелените ултраси. Тези, които те карат да се чувстваш виновен, че не компостираш и че переш разюздано много. Тези, които не ти дават да си пускаш водата в тоалетната и да използваш повече от едно парче тоалетна хартия. Присъединяват се колоездачите – новите ърбан камикадзета. И накрая зелените партии, които използват кълвачи, дърваци и лалугери, за да рекетират публично, когото се наложи.

Още по-дразнещ контрапункт: Боклуците в планината, изоставени от други боклуци, които се качват с колите си, за да похапнат и подремнат. И репликата:“Те тия боклуци нали знаеш, че така и така ги събират на едно място, няма разделно.”

i-ДИЛ

i-дин е Бог и Стив Джобс е неговият пророк.

В съвременния свят по-големи фанатици от ИДИЛ са само тези на i-братството. Честно. Нездравият блясък в очакването на новата i-джаджа, летоброенето в 4-ки, 5-ици и 6-ици, отхвърлянето на андроидите като други и различни, дълбоко абсурдната концепция да се регистрираш и да си плащаш, за да си част от т.нар. “свободна среда”… Като цяло нямам проблем с i-центричния модел на света. Обаче егати егото, ако ще се самоопределя чрез няколкото платки, които притежава, а не с това, което Е. Е-то все още ми е по-важно i-то.  

Още по-дразнещ контрапункт: Другата необяснима бизнес история с ябълка – онази на Рокфелер.

ПРОТЕСТИТЕ

Да се протестира е важно. Знам го още от началното училище, когато спряха да продават ретро мини пици в лавката. От “кой не скача е червен” ерата до днес обаче протестите само прогресиращо девалвират. А напоследък най-много да объркат временно движението на Орлов мост. За съдебна реформа, за кърменето в мола, за Корал, срещу сметки за ток и парно, срещу винетките, срещу полицаите, в подкрепа на полицаите, срещу лифтовете, в подкрепа на лифтовете… и традиционно Волен, който е недоволен на професионално ниво и с диагноза. Да се протестира може и да е модерно, но нищо не може да се промени, докато да се гласува е ретро.

Още по-дразнещ контрапункт: Да не се протестира и репликата “Ми, то и без това нищо няма да се промени…”.

МЪЖКИ МОДИ

Първо дойдоха метросексуалните. После се появиха хипстърите. След тях лъмбърсексуалните деривати със стилизирано-сплъстените бради и пуловери. Накрая дори мъжете, които носят обикновени дънки и еднакви сиви тениски всеки ден, бяха набутани в категория – нормкор тренда. И докато хиляди мъже се чудят как и къде да се включат в парада, не мога да не се зачудя носталгично какво стана с основния ретро класификатор “Страшен пич – не става…”. 

Още по-дразнещ контрапункт: Непреходната мода на анцуга, джапанките и светата тату троица – скорпион, кръст и KILL’EM ALL.

ФЕМИНИЗЪМ НА МАКС

Напоследък Фейсбук е залят от снимки на протестно необръснати женски мишници и позиви за изравняване на заплатите на мъжете и жените мениджъри. От Щатите се задава неоамазонска вълна, която обаче едва ли може да впечатли българките, които десетилетия успяват някак да съвместят соц образа на стругарката и кранистката с патриархалния идеал на дамата с пеньоара, която има само две мечти – едната е готварска печка, а другата е да угоди на мъжа си. А и честно, показното сбогуване със самобръсначките и отказът да ни задържат вратата и палтото са доста нелепи на фона на истинските проблеми на момичетата и жените в други части на света, където ги застрелват, защото искат да ходят на училище, или заливат с киселина, защото не искат на 14 да се омъжат за 67-годишния братовчед на баща си.

Още по-дразнещ контрапункт: Репликата “Иска оцет!” и образът на жената Барби, която прекарва щастливо деня с гумени ръкавици, а нощта с латексови дрехи.

МНОГО АРТ ЗА НИЩО

Инсталации, пърформанси, арт акции, видео и интерактивно изкуство, пленери, хепънинги, екзибити, уъркшопи…

Всичко вече е толкова арт, че една баба, като си просна чаршафите пред блока в “Лагера”, някакво момиче го взе за инсталация и веднага го нащрака със смартфона,  сложи му Rise филтъра и го пусна в Instagram с #beautiful и #photooftheday.

Всеки търси своето изкуство от плетенето на макраме, през грънчарството до хайкуто. Фейсбук въздиша тъжно под тежестта на милиони декупажни шедьоври, черно-бели фотоси на заскрежена шума и момински стихове, в които “душа ранена” се римува с “мечта сломена”. И никой не смее да си каже направо, че 90% от нещата са пълен шит, а някои форми на самодейност трябва да се включат в НПК.

Още по-дразнещ контрапункт: Същата работа, ама за която някой е дал и много пари.

ТЕЛЕВИЗИОННИ ВОЙНИ

“Откакто нямаме телевизор, всичко е просто страхотно!”, чувам все по-често аз.  Брей, тая съвременна кутия на Пандора!Днес телевизията наистина е най-масовото оръжие за унищожение на мозъчни клетки, а сериалите са серийният убиец на време. И все пак тези, които демонстративно се отказват от телевизора, рядко се отказват от съдържанието. Просто го подбират и свалят през интернет. Анатемосването на reality форматите и техните герои също е доста абсурдно, защото отнема време и енергия за разлика от превключването на канала. Да не говорим, че проблемът реално е в reality-то, а не във форматите. С едно цъкане на копчето можеш да се отървеш от Али Ръза и малката булка, но не и от всичко, което те заобикаля. А и да бъдем честни (с всички тв резерви, които имаме), не е ли хубаво в зимна неделя по пижама да си пуснеш биатлона и да гледаш за 20-а поредна година представянето на Бьорндален. Или просто да цъкаш безцелно по каналите.

Още по-дразнещ контрапункт: Деца зомбита пред телевизора със стъклени погледи и увиснала мандибула и всички предавания с импулсни телефони и SMS-и, които прилъгват пенсионерите.