Три идиотски причини да си правиш изводи за някого

Да не си предубеден никога към никого звучи прекрасно, но е на практика почти невъзможно. И все пак има граница между здравословната мнителност (още известна като чувство за самосъхранение) и повърхностното заяждане на дребно. Ето някои абсурдни ситуации, които все пак се случват.

ЗОДИЯ
Нелепо, нали? Немного отдавна неволно станах свидетел на разговор в метрото между две момичета. Едното обясняваше на другото за някакво момче, с което излизала на среща – бил много възпитан, хубав, сходни хобита, ала-бала, стандартните неща. Ситуацията беше „и той какво? и ти какво?“, докато не се изстискати последните подробности от виждането. И няма много какво нататък, защото пичът бил зодия Рак. „Е, не, моля ти се, само като чух, и ми светна лампичката. Никакви раци повече!“. Добре че бабите ни преди не са знаели асцендентите на дядовците ни и всякакви там квадрати, ъгли, не знам си какво, урани, венери, мазало. Нямаше да ни има днес със сигурност… Гореописаният случай би бил просто забавна сценка от градския, ако не се случваше под други форми. Дискриминацията на база зодиакален знак е една от най-често срещаните. Ама сериозно не ми го побира умът как напълно отхвърляш даден човек, защото е роден на 15 март и това очевидно не вещае нищо добро?! Споделих тези размишления с близка приятелка и тя ми отвърна снизходително:

„Ооо, какъв си типичен скептичен хейтър телец“. Oh, well…

СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ

Достатъчно е във виртуалното пространство да се появи снимка на човек с дрехи, които асоциираме с другия пол, и това ще предизвика такива дискусии, колкото нищо друго

Мутри пребиват случайни хора на околовръстното? Важна новина, но не е като мъж с пола в центъра!.

Винаги съм се чудила как може нещо такова толкова да дразни някого и защо именно е така. Това, дали съседът е гей/лесбийка/транс/еднорог, няма никакво отношение към неговия характер, а още по-малко ти вреди по някакъв начин на теб. Приемам, че може да не го разбираш, и изобщо смятам, че никой никого не разбира напълно, но предизвикването на супер бурни реакции ми говори за някакви огромни проблеми със собствената ти личност. Нашите родители са израснали във времена, когато това е било тема табу, затова голяма част от тях са притеснени от прайда, приемането на третия пол и т.н. Но ти? Сериозно? Опознай първо човека като човек и не си ври носа в леглото му.

ШЕМЕТНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАДПРЕВАРА

Обичам да чета и не го приемам като нещо, заслужаващо почести. И въпреки че ми е интересно да се ровя из групи и страници във Фейсбук за книгомани, където откривам идеи и интересни дискусии, забелязвам нарастващата тенденция да се говори как умните хора четат, а тъпите гледат телевизия. Сериозно ли? Не знам откъде да започна. Сигурна съм, че не е задължително за един, примерно, физик/химик/лекар да е ронил сълзи над „Мадам Бовари“ и да прави разлика между модернизъм и постмодернизъм, за да бъде наречен интелигентен. А знанията в неговата област имат ли тежест, ако не знае поне едно хайку? Да не говорим, че войната книга-телевизор е напълно безсмислена, предвид че и двете неща предлагат различни по стойност продукти. Значи, ако някоя мацка чете чиклити (в което наистина не виждам нищо лошо, супер разтоварващо действа), а друга гледа редовно Дискавъри и културните сутрешни предавания, втората я считаме за тъпа, защото просто се приема, че телевизията убива мозъчни клетки. Освен че всичко е въпрос на избор, е безсмислено да се дават квалификации на хората с толкова лесна ръка. Сещам се за немалко тъпи книжни хора и за още толкова умни, които поради редица обстоятелства не четат. Предполагам, че нуждата от подобни дефиниции е остра липса на самочувствие. Иначе защо ще искаш да биеш камбаната, че си страшно умен, а друг не?

По-полека с бързите изводи, за да не се окажеш в ситуация, в която теб са те отписали за няколко секунди…

Защото е важно да бъдеш откривател и да не пречиш на хората да те откриват.