ЗА ВЕЧЕРНАТА ЕМИСИЯ, КАЛОРИЧНАТА ХРАНА И ВАНГА
Страх царува, страх робува, страх патки пасе...
Според Уикипедия страхът се формира на базата на предишен опит, но повече от всякога според мен е предизвикан от нещо, което не сме изпитвали и което не познаваме. Без значение кой от двата случая е, страхът се е прокраднал толкова дълбоко и трайно, че е пуснал корени и няма никакво намерение да си ходи. А и ние нали сме добри хазяи, ще му простим наема и този месец…
Качвам се в метрото и до мен едно момиче оставя сак на земята. Абсолютно обичайна гледка, особено предвид посоката на влака към гарата, но изведнъж всички се отдръпват и оглеждат. Отнема ми няколко секунди да схвана защо паниката се реже във въздуха с нож, още толкова да ме полазят тръпки и може би минути, докато осъзная абсурда на масовата психоза. От всички новини, които ежедневно достигат до нас, от прогнозите, от фалшивите сигнали за бомба, от истинските, ако ще и от предсказанията на Ванга, цялата информация е натоварена с усещането, че единствено кофти неща се случват по света. Стигат ти 15 минути слушане на вечерната емисия, за да разбереш къде има наводнение, кой кого е убил и колко катастрофи е имало днес на магистрала “Тракия“…
Страхът е толкова упорит, че се прокрадва във всички възможни отношения и дейности. От факта, че вече всичко е нездравословно, дори и уж суперхраните, защото незнамсикаквотам, до погледна ли гаджето ти или не онази девойка на улицата. По картинките във фейсбук могат да се уловят и фобия от остаряване (нищо че шеговито всичко е новото 20, дори да си на 100), самота, липса на кариерна реализация, семейна, всякаква, всичко. Най-малкото отпускане от тази хватка води веднага до още по-голям стрес и стоене нащрек, защото нещо може да се случи и ти трябва да си подготвен, за да го приемеш адекватно.
Съгласна съм, че човек не трябва да се рее като идиот с розови очила (макар че…), но да се страхуваш от самолети, любов, изпити,болести, възраст и природни бедствия, нищо няма да ти донесе освен със сигурност едно, а именно пълна невъзможност да се насладиш на хубавите неща, които непременно минават покрай теб. А ако все пак ги видиш, може да параноясаш, че ще ги изгубиш.
Когато има страх, няма кураж, а когато няма кураж, няма развитие, няма надграждане, няма нищо. Страхуваш се, че не си достатъчно добър, и постепенно точно така започваш да изглеждаш на хората от най-близкото ти обкръжение, защото излъчваш неувереност и това много лесно се предава и на тях. Страхуваш се, че няма да си вземеш изпита, и наистина получаваш слаб две, защото от паника не успяваш да кажеш нещата, които знаеш, а пелтечиш несвързано и демонстрираш всичко друго, но не и знания. Страх те е, че гаджето ти ще те остави или изневери? До какво хубаво може да доведе един безпочвен страх? Несъзнателно се държиш по-хапливо и това го отблъсква, а на теб ти изглежда като потвърждение на мислите ти…
Страх лозе пази, ама накрая може да се окажеш абсолютно сам на това лозе!