Страшно, по-страшно, брак

Майчинството, първенството и други дребни детайли

Зависи кого питаш – бракът може да бъде отживелица или традиция, зла прокоба или красива магия. Сред мъжете обаче цари едно странно повсеместно усещане, че бракът е страшен. Той е инструментът, с който една жена може да те „излъже“, да те „хване“, да те „върже“ и дори да те „зароби“.

Какво му е толкова страшното на брака

и защо мъжете бягат от венчилото като от огън, докато жените ликуват и избират рокли за шаферките? Гледната точка на една жена. Неомъжена.

Вечна вярност vs. Край на бирите

Фантазия, хормони, механизъм за оцеляване – наречето го както искате. Става дума за способността на жените да вярват в чудеса. Именно тази способност е в дъното на успеха, който жънат козметичните марки, предлагащи вечна младост и копринена кожа след 50.  Заради нея милиони жени по света носят ластични колани, стягащи чорапогащници и повдигащи сутиени. Тя е и причината част от представителките на нежния пол да са убедени, че бракът ще постави началото на семейна приказка, която ще превърне лошото момче в предан съпруг.

В нея той ще се прибира вечер и ще изключва звука на телефона си, защото няма да му е до никакви излизания и приятели. И ще изтрие телефонните номера на всички бивши гаджета. И няма да се заглежда по други жени. Защото ще има своя. Той обаче има друга представа.

Неговият механизъм за оцеляване крещи с цяло гърло „Не надявай халката!“, независимо колко време е минало от първата среща, първата целувка и първата временна раздяла.

Защото след подписа следва семеен живот, а той по подразбиране изключва всички радости на ергенския живот, в това число среднощни купони, целодневни плейстейшън преживявания и тонове изпита бира пред телевизора. Затова той предпочита нещата да си останат така. И гледа да не мисли за дреболии, като например кога за последно е вадил конзолата от шкафа, колко време е минало от последното му събиране по мъжки с момчетата и колко празни бирени бутилки има вкъщи. Защото, ако се замисли, може и да се окаже, че е женен. Без брак.

Майчинстово, първенството и други дребни детайли

Брак е равно на сериозна връзка, което е равно на дете.

Дотук добре, няма разминавания в елементите на формулата – тя обикновено изглежда по един и същи начин и за двата пола. Когато дойде ред за интерпретации и вадене на изводи обаче разликите са сериозни. Тя е чувала за почти всички лоши страни на майчинството. И за излишните килограми по време на бременността, и за мъчителното раждане, и за безсънните нощи, и за тревогите около детските боледувания, и за бунтарството на тийнейджърите… И е уплашена до смърт.

И няма търпение да провери дали всяко едно от тези твърдения е вярно.

Той знае какво е да си баща от баща си, който обаче не може да му разкаже много подробности, защото самият той не помни как точно са се случили нещата. Наясно е за част от лошите страни на бащинството, в това число безсънните нощи, големите разходи, обикалянето по магазини и нуждата от по-голяма кола (само не комби). Приема всички тези промени като част от естествения ход на нещата. Не се бунтува, знае, че ще дойде и техният ред. Просто не вижда какъв е проблемът да се изчака още малко. Поне докато свърши първенството.

Въпрос на време

Тя е на 26. Или на 29. Или на 35. Всъщност няма значение. Защото всеки ден след 25-ата й годишнина я среща с една и съща мантра – вече ти е време за брак и семейство. Казват й го роднините, намекват й го съседките, чете го в очите на върволицата забременели колежки, които уж на шега й подмятат, че сега е неин ред. Върху нея валят нови и нови статистически данни, според които за жените над 30 е много трудно да си намерят мъж, почти невъзможно да създадат стабилно семейство и направо немислимо да родят дете. Знае, че това са измислици, с които вестниците пълнят непродадените си рекламни карета, но все пак…

Той е на нейните години.

Него също от време на време го питат дали не мисли за сватба, но по-често го потупват по рамото за мъдрото решение да не се остави да бъде излъган. Чувал е от сравнително сигурни източници, че мъжете над 35 се харчат като топъл хляб!

И все пак…

Да, чувала съм и за модерните мъже, и за еманципираните жени. Знам, че първите са истински куриози в предлагането на брак и в смяната на памперси, а вторите не държат да се видят в бяла рокля и не носят пръстени, било то и годежни. И все пак фобията към венчилото си остава запазена марка на силния пол. Защото мъжете не държат на тия работи. И не им се занимава с тържества и роднини. И много мразят да обикалят из магазините. Освен ако това няма да направи щастлив някого, за когото са готови да влязат не само в ада, но и в най-неудобните официални обувки на света.

Хората, които ти пасват като любим пуловер

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.