На какво ни научи април
Много хубави неща могат да започнат точно сега, ако 'изтупаш килимите от прахта'
В главата ми оглушително гърмят думите на Томас Елиът:
Април е най-жестокият месец, ражда
люляци от мъртвата земя, смесва
спомен и желание, движи
тъмни корени с пролетния дъжд.
Има наистина нещо особено в този месец. Природата се пробуди и хората изпълзяха от емоционалния си зимен сън, парковете се пръснаха по шевовете, домовете се изпразниха, Инстаграм рязко преля с бира и слънчеви очила. Социалният махмурлук почука настойчиво на вратата, правейки остър завой от студените зимни вечери със сериали и пица.
Докато се усетя, вече ми е запълнена седмицата с уговорки и планове, роклите са извадени от гардероба, червеното вино временно отпада от антуража, защото не може да се диша. Има ли друг такъв месец като април, който да е толкова безумно противоречив?
Може да започне със сняг или със слънчев удар, според зависи. Миналата година по това време съм била в Лондон, любезно ми напомня 'see your memories' във Фейсбук, а днес скитам замислена по „Дондуков“ и си измислям истории за старите сгради, които ми се изпречват на пътя. Колко много пъти са изживели те април и колко малко знаем за всичко.
И докато голяма част от населението е заета да снима лалетата пред НДК и СУ, усещам носталгията, която се носи във въздуха. Може да е от люляците, от дългите топли априлски нощи, от сангрията с приятели навън, някъде там за фон върви Лана дел Рей, почти незабележимо. Но не с онези драматични, направо почти самоубийствени нотки, които ти носи музиката й през декември, сега е по-особено. И красиво.
Може да се прецени колко е жесток април по безсънието и самоанализата, които неизбежно носи със себе си, пълен с надежди и съмнения. Мисля, че мога да се науча да карам колело, да изкача Черни връх и да спя непробудно чак до юли. Да ям сладолед и да се завивам с одеяло. Да се видя се с петата ми братовчедка и да си остана сама вкъщи с меланхолична книга.
Да се насладя на слънчевите лъчи в Борисова и да чакам с кеф пролетните порои, които винаги идват толкова изненадващо и неочаквано. И точно така спират – от раз, сякаш появили се само за да охладят мислите и страстите. Може ли да има по-вълшебен месец?
Пролетното почистване е не само наложително за всички с душа на Плюшкин, но и препоръчително за емоционалния багаж, който не сме чекирали. Тук чакат ред непрекъснатите половинчати отношения, които само ни затормозяват, недоизказаните думи с родители, обидата от гаджето, която не се изговори и остана като воденичен камък, забравените стари приятелства, които времето не е заличило, но имат нужда от поддръжка, като всичко останало.
С торбата тениски, които отдавна не ти стават и определено няма да носиш, изхвърли и всички ненужни тревоги, въпросителни, “дали-или”, телефона на бившия и си смени прическата.
Април е месец за нови хоризонти, които ще се отразят съвсем пряко и на лятото ти. Някои на пръв поглед елементарни неща могат да преобърнат каруцата – няколко дни с повече разходки, ягоди и мили есемеси ще те направят нов човек, по начин, по който други само ще мечтаят.
ВЗЕМИ ЕДНА ЗДРАВОСЛОВНА ПОРЦИЯ "ХРАНА ЗА ДУШАТА"