Нови събития

Човек, когато е момче, хей-хо, пълзят мъгли, мъгли, играта само го влече, а пък дъждът вали, вали...

На 25 април в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София се случи нещо, за което никой не ме беше предупредил.

„Гостува Русенски драматичен театър“.

Добре. „Дванайсета нощ“ по Шекспир. В превод на Валери Петров. Още по-добре. Имам място на първи ред и чакам датата да дойде.

Още докато залата се пълни и препълва, сценографията е готова и Оливия лежи и пуши. Оливия е с кубинки и оранжева коса. Коса като пламък, сърце като пламък. Още в тези минути постановката ми подава ръка и сякаш ме кани да се кача на сцената. Хората не спират да жужат.

„Столът е зает, една приятелка ще седне тук.“, „Ало, Наде, на втори ред сме, идвай, че ти пазим място“, „Тия съм ги гледал. Са ше видиш. Много са добри“ и какво ли още не.

Светлината се променя. Мракът прегръща зрителите. Оливия изчезва някъде и Шекспировата приказка започва. „Дванайсета нощ“ е представление, което гостува на планетата. На сцената се случва любов. Спектакълът е посветен на лудешката обич, която може да обладава ума ни, да води до безумие, да ни кара да викаме, да крещим, да скачаме яростно по земята и да не приемаме отказа. Отдадеността на чувствата прави пукнатини в деня, замъглява съзнанието, променя, влудява, осмива. В крайна сметка всеки от нас вижда нещо отвън. Останалото доизгражда с ума си. Пълни със съдържание благодарение на въображението си, на влюбеното сърчице. А под материята какво е скрито?

Спектакълът говори за любов, без да драска и да удря шамари.

Необходими са няколко князе, благородници, слуги и шутове, една Оливия, перото на Шекспир, сценичното виждане на Петър Денчев и актьорите от ДТ „Сава Огнянов“ – Русе и нивото е гарантирано.

Театърът си играе с усещанията. Редува силен смях с усещане за напрежение, вълнение с мечтание и безгрижие.

Жените са мъже, шутовете и придворните изграждат свои светове, носещи музика, цигарен дим и свобода, влюбеният мъж е влюбен и крещи от болка, сърцата са заблудени, умът е изигран. И накрая любовта не е това, което е. Или всъщност е точно това, а само сменя лика си? Логиката оплита конците си, да.

„Дванайсета нощ“ е от смислените и красиви театри. Накрая препълнената зала е на крака и всички пляскат. Енергията между актьорите и зрителите е там. Някъде извън Шекспир – този гений, чиито мъдрости винаги ще кръжат около нас, извън сценографията и сюжета. Погледите на благодарните зрители срещат очите на благодарните актьори. И е пълнещо и висше усещане.

Ако ходиш в Русе или се озовеш на планета, на която гостува спектакълът „Дванайсета нощ“, задължително си купи билет.

ЕТО ЗАЩО НЯМА ДА СПРЕМ ДА ГЛЕДАМЕ "ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО"!