КОГАТО ОБИЧАМ МЕН
Най-трудно е да се приемеш, но направиш ли го, ще бъдеш щастлив
Има всякаква любов – от пръв поглед, платонична, безумна, безнадеждна, майчина и докато се сблъскваме с всичките й безкрайни видове, най-често забравяме за най-важната – тази към самите нас. Ако не се обичаш, си обречен, а необичащите себе си са мнозинство.
Огледай се внимателно и ще ги видиш…Сърдитият съсед, който си хвърля боклука през прозореца или чупи дръжката на входната врата за удоволствие, лелката в магазина, която и днес не каза „добър ден“, и шефът, който, макар да взима тройна на твоята заплата, е вечно недоволен, но никога виновен за това.
Необичащият себе си не се разпознава трудно, защото неговата себеомраза рефлектира в отношенията му с околните.Той е толкова несигурен и съмняващ се, че грешките, и успехите му са сякаш едно и също.
Най-отличителния му белег е, че удовлетворение среща рядко и за кратко и всички несправедливости идват отвън. И така през цялото време той се лъже, избягвайки умело въпроса: „Кой съм аз?“.
Но без да си зададем и честно да отговорим на този въпрос, няма как да се научим да се обичаме. Защото никой не обича някого, когото не познава. А да опознаеш и да приемеш себе си не е лесна задача. Това е нещо, което правим през целия си живот. Помни, че
преди да си на някой друг, ти си на себе си. Ти си достатъчен, имаш достатъчно и правиш достатъчно.
Да обичаш себе си означава едновременно да се приемаш с всичките си недостатъци и да искаш да се усъвършенстваш – да бъдеш най-добрата версия на самия себе си. А да успееш да намериш правилния баланс точно между тези двете е много, много трудно.
Всички имаме свойството да залитаме в една от двете крайности. И честно казано, не знам кой вариант е по-лошият: да си самодоволно надменен и да си убеден, че ти си най-перфектното създание божие или да се съмняваш постоянно, като си мислиш, че всичко в теб не е както трябва и имаш нужда да го промениш, като започнеш със смяна на професионалното поприще и завършиш с операция на носа.
А истината е точно по средата! Истината е в това да си признаеш честно грешките, които си направил, да извлечеш поуката и най-вече да си простиш. Всички грешим и живеем с миналото си, но като вземем частицата мъдрост, която ни е дало, и го оставим зад нас. Така продължаваме по пътя на непрестанното израстване и търсене на по-доброто Аз.
Не съди себе си толкова сурово, прощавай си, бъди честен и се обичай! Обикни се с всичките си странности, с малките си недостатъци, с всичко, което те прави съвършен в своето различие и неповторимост, защото, както е казал Оскар Уайлд, „да обичаш себе си означава да си влюбен цял живот“. А кой не би искал такава любов?
ВИЖ НА КАКВО Е СПОСОБНА ЕДНА ЖЕНА, КОГАТО ОБИЧА СЕБЕ СИ