Нещата от живота

Колко малко знам за теб, а колко добре те познавам

Запознанствата са приключенията за всеки авантюрист. Преди години едно такова приключение стоеше на леглото в спалнята ми и с малко тъга ми сподели, че ако ние, хората, искаме винаги да се разбираме помежду си, трябва да останем непознати. За какво ми е винаги да се разбирам с някой, който си мисля, че познавам, и какво лошо има някой завинаги да остане мой любим непознат.

Опознаването не е прибор за еднократна употреба, а действие, което постоянно се случва и преобразява. Отношенията между хората са живи продължения на нашите същности и краят на свързванията между нас идва, когато всъщност те започнат да умират.

Липсата на комуникация разрушава възможността за откриване на нови светове между сродни души, но помага никога да не се разочароваш от някой, който си приемал за абсолютно сходен.

Няма такова нещо като еднакви хора и това е най-хубавото, но и най-болезнено, ако изпаднеш в илюзията да се сближаваш със собственото си въображение, а не с човека срещу теб.

 Вярваш ли, че няма да откриеш нещо, което не искаш да видиш, в хора, които се превръщат в твои близки и за които градиш образ, отразяващ тях. Кого познаваш действително – този човек или образа, който си изградил някога за него? Позволявам на (не)познатите ми да се променят всеки ден.

От мен зависи дали ще ги приемам или не, но не забравям трепета, когато сме здрависали топлите си длани за първи път, а в тях съм държала надеждата си за ново приятелство или любов. Обожавам да пътувам и по време на път специалитет ми е разминаване с хора, с които съвсем не се разминаваме, а за секунди преминаваме един през друг.

Усмивките им са като продължителни разговори, водени вечери наред между нас, и се влюбваме един в друг точно защото знаем, че няма да се видим никога отново. Мигове, когато някой непознат препуска с поглед през съзнанието ми, е знак, че е по-добре да остане такъв.

Една случка, която да разказвам на приятелите си, чаровна закачка, разнообразила скучния престой на летището, въздишка като потропване, която се появява при излитане на самолета, за да ми напомни, че никога повече няма да пресечем пътищата си.

Животът е такъв, че трябва просто да срещнеш някой за кратко, но не да го задържиш завинаги. Ако прекрачиш границата на неповторимото първородно срещане, трябва да имаш енергията, желанието и стремежа да си в постоянно пътуване заедно с някой, който колкото повече качествено опознаваш, толкова на моменти по-непознат ще ти се струва.

Да сте непознати с някого не означава да сте далечни. Сигурна съм, че всеки от нас има своите най-добри приятели, които не познава, и най-добри любови, които няма да срещне.

Ако ги срещне, трябва да е готов за постоянна профилактика на процеса, иначе познанството губи своя смисъл, стойност и свят.

Чети знаците и не го пропускай. Особено ако хилядите влакове са отменени в последния момент на гарата, на която чакаш, защото техните колела може би спират, за да получиш възможността правилно да прецениш защо срещна този човек днес и за колко време трябва да го задържиш в живота си. Споделянето е всичко, затова за няколко секунди побрах една хапка, която да споделя с вас. Познат ли е вкусът й, или само се заигра с въображението ти?

ЕТО ОЩЕ ОСЕМ СТРОФИ МЪДРОСТ