Нещата от живота

Градът е голям и спасение няма

Колкото повече минава времето, толкова големите градове стават все по-големи, а малките населени места стават… е, по-малки, за населени не е сигурно.

Предизвикателствата пред „малкия човек от народа“, който всеки ден трябва да извоюва с лакти, буквално, своето място под изкуствените светлини на метрото, за да стигне навреме на работа, се увеличават и са все по-сериозни.

Дори когато най-сетне удари 6 часа и е време да се приберем, да вдигнем крака на масата и да отворим студена бутилка бира, знаем, че там някъде, по пътя за заветното спокойствие на всекидневната, ни чакат още и още предизвикателства. Има ли начин да оцелеем в тази така враждебна среда от намръщени хора, които искат нашата бавна и мъчителна смърт само защото сме изхвърлили в тоалетната малко кисело зеле или пък все не намираме време да си купим абсорбатор и съседите усещат, че трети ден ядем пържен лук със свинско? Ето пет съвета как да оцелеем в този жесток урбанизиран свят!

ТРОТОАРЪТ НЕ Е МОДЕМ ПОДИУМ
Независимо дали се разхождате на тротоара в „Дружба“ или по „Витошка“, моля, не го правете така, сякаш разполагате с цялото време на света и още малко от това на Вселената. Вие може и да разполагате с него, но не всички можем да се облагодателстваме от този лукс.

Не сме длъжни да гледаме в задните ви части повече от 24 секунди с надежда, че все някога ще се отместите, нито пък сме длъжни да слушаме разпаления разговор с двете ви приятелки за това, „какво голямо прасе е той“, докато се опитваме да ви заобиколим я отдясно, я отляво.

Просто зарежете това „прасе“ и продължете напред! Но ако може по-бързо!

Като говорим за разминаване на тротоара, хубаво е да споменем и преминаването по тясна улица с чадър. При това действие често може да хвръкне по някое око. Разбираме, че не преценявате дистанцията, понеже не ви дреме, но е хубаво леко да вдигнете чадъра нагоре или го отместете в страни с няколко сантиметра. Това ще издаде, че живеете от дълго време в големия град и най-важното  – ничия глава няма да пострада.

ЕСКАЛАТОР – ИНСТРУКЦИЯ ЗА УПОТРЕБА
Не знам дали сте забелязали, но ескалаторите са преди всичко стълби. Които се движат. Тяхното движение обаче по никакъв начин не изключва правото на всички други също да се движат. Точно така! Това може да е шокиращо за някои от вас, но има хора, да ги наречем „луди глави“, „камикадзета“, „безумци“, които се качват по тези стълби на собствен ход. Това обаче няма как да стане, когато вие с цялото тържество, на което сте способни, натоварени с три торби от Женския пазар и един телевизор (?), сте застанали от лявата страна. И да, това, че голяма част от хората са вдясно, а вие и само вие сте отляво означава, че някой греши. И това не са всички останали 50 човека.

Това ми напомня за вица за блондинката, която карала в грешното платно на пътя, обадила се на приятеля си и казала: „Абе, мило, защо всички карат в насрещното?“.

„НАВЪН“ – ТОЗИ ГОЛЯМ КОНТЕЙНЕР ЗА БОКЛУК
За някои хора понятието „навън“ означава един голям контейнер за боклук, в който те могат да мятат обелки от ябълки, фасове цигари, бутилки, използвани презервативи. Нерядко се налага да си гъвкав като Беър Грилс и бърз като Ивет Лалова, за да преминеш по тротоара, без да усетиш как по косата ти се залепва дъвка или остатък от нечий обяд.

Ако вие или ваши познати отваряте прозореца предимно за да си хвърлите боклука, по-добре спрете, защото е наистина опасно.

И ще ви кажа защо. Има една градска легенда за един човек, който редовно изпразвал през терасата пепелника си. Дни след дни, седмици след седмици. Казвал си: „Все някой ще ги измете“. Никой обаче не го правил и един ден купчинката угарки и пепел станала толкова висока, че застигнала прозореца му, нахълтала вътре, запушила всички дупки и човекът умрял от задушаване. Добре де, тази история е глупава. Но също толкова глупаво е да си мислите, че някой друг ще изчисти вашите боклуци, нали?

НА „ЗЕБРИТЕ“ БЪДИ ПО-БЪРЗ ОТ ЗЕБРА
Че пешеходните пътеки са за пресичане и че там предимство имат хората, не колите, е неоспорим факт като този, че Земята е кръгла и че Елвис никога няма да се върне. Но! В идеалния свят на разумни и умни шофьори, които спазват предимството на пешеходците и намаляват преди зебрите, а не набиват спирачки малко преди тях, има едно НО! Запомнете, че пешеходната пътека е предимно и само за пресичане и стигане от точка А до точка Б.

Тя не е за разпалено говорене по телефона и оспорвана дискусия с майка ви дали да си купите онази разголена червена рокля.

Тя не е за спиране по средата и чудене: „А бе аз накъде бях тръгнал?“. Тя не е за размяна на страстни целувки с гаджето и опипване на задника й пред обезумелите кървясали очи на подивели от поредното задръстване шофьори. Не рискувайте да вървите бавно, все едно се разхождате под лунната светлина на плажа, защото не се знае кога някой шофьор ще получи инфаркт от бяс и ще изпусне спирачката… без да иска. 

ОПАШКАТА В МАГАЗИНА НЕ Е С ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗЕРВАЦИИ
Опашката пред касата на магазина не е концертна зала с предварително закупени билети и направена резервация. Не е ок да оставите една краставица, да се оправдаете, че „сте забравили само едно малко нещо, ако може да ми пазите мястото“ и да се върнете с пазарска количка, преливаща от 20 кисели млека, 6 кроасана, три бутилки вино, 4 различни типа зеленчуци, половин прасенце и 2 сладоледа от „онея на промоция“. 

А през това време някой съвестен заблуден човечец ви е пазил мястото, 'щото нали се връщате след малко… Също не е много ок, когато тъкмо вече сте при касиерката, и се усетите, че киселото мляко, което сте взели, е от 3,6%, а не от 4%, както изрично сте си били отбелязали на списъка и „ако може да ви изчакаме само да го смените“.

Да, светът на големите, натъпкани, пренаселни супермаркети е студен, жесток и безразличен към вашата малка, но много важна лична битка за намиране на най-добрите цени и най-изгодните промоции. Но няма как справедливостта да възтържествува винаги. Както и търпението на останалите още 29 човека на опашката.

ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД И НА 10-ТЕ НАЙ-ЯРКИ ВИДА СОФИЯНЦИ!