Какъв е бекграундът, който трябва да имаш, за да започнат да ти се случват нещата тук и сега?

Всеки блести с различни неща. Мога да кажа конкретно за мен: любопитен човек с творческо ДНК и техническо образование, с ранен достъп до компютър (за времето си).

Вярвам, че можеш да помогнеш на нещата да се случат, като сам викаш късмета със своята проактивност.

Пътят беше и продължава да бъде изпълнен с приключения. Роден съм в София. През по-голямата част от живота си съм живял в квартал Дружба 1. Завърших Втора английска гимназия. После Инженерен дизайн в ТУ – София. Години по-късно се дипломирах и от Cisco Entrepreneurs Institute. През 2015 г. спечелих също стипендия за програмата на SEP, чрез която се докоснах и до обучение в Babson. Повлия ми и това, че имах късмета да видя как живеят хората в различни страни. В някои даже останах за кратко – бригада, дизайн странствания, развиване на стартъп и др. Давам си сметка, че това ме обогати много в подходяща възраст и ми даде добра отправна точка какво може да се подобри тук, в България.

В професионален аспект – относително рано започнах да изкарвам пари с дизайн. В 10-и клас вече правех сайтове за клиенти. Като студент започнах работа в офис за една година – по това време freelancer беше мръсна дума и трябваше да се застраховам, че имам някъде “истински” стаж. Екипът беше чудесен, но си бях казал, че ще остана само една година и ще продължа да действам нещо мое. През 2004 г. създадох Ralev.com с идеята, че искам да поканя и други хора да правят дизайн с мен. Постепенно към екипа се присъединиха колегите, които имат различни суперсили. В тази връзка – поздрави за жена ми Алекс, Марина, Златко, Иво и компания.

Самият аз правя почти всякакъв вид дизайн, защото ми е интересно и обичам да експериментирам (а може би и защото съм работохолик). С колегите обаче се допълваме чудесно и успяваме да реализираме всякакви проекти в качество и срок, които са отвъд способностите на самостоятелен автор. Така неусетно станах арт директор / творчески директор благодарение на хората, които са повярвали в мен и в съвместната ни работа.

Все пак – ако някой много иска или мечтае да ръководи творчески екип някой ден – нека знае, че не може просто така да “кацне” отгоре. Трябва да спечели своето място с труд, знание и креативност. И да го защитава ежедневно, предизвиквайки себе и другите в колектива да стават по-добри всеки следващ ден.

В някакъв момент създаването на успешен дизайн в миналото създава ли нежелани очаквания за работата ти в бъдеще (от клиенти имам предвид)?

Да, има го и това. Започнах с уеб дизайн, но после учих при Цветан Илиев – един от най-добрите преподаватели за лога в България, и той ме посъветва да профилирам в бранд дизайн. Така и направих, но клиентите продължиха да ме търсят за уеб дизайн. Което пък доведе до нови работни възможности за нови хора в екипа. Сега правим и двете, но основният творчески фокус е лого дизайнът и корпоративните идентичности, с които сме популярни в бранша.

Хората често се задоволяват с комфорта и безопасността на своята вече постигната кариера. Как да запазим оригиналността в творчеството и да избегнем баналността и стагнацията?

Всичко е свързано със стремежа за развитие. Винаги има някой по-талантлив и “по-жаден” от теб. Казали са го: ако седиш на едно място – изоставаш.

Обичам да съм в спортна и ментална форма и някак си успявам да запазя този хъс, който ме бута напред, който ме кара да търся нещо ново и оригинално.

Също не се притеснявам да съм в компанията на хора, които могат и знаят повече от мен. Даже го предпочитам. Това ме кара да излизам от зоната си на комфорт и да генерирам нови неща.

Част от личната ми мотивация е и фактът, че живеем във време на технологичен прогрес и е кощунство да сме по течението. Именно сега, в тази глобална ера, едно движение на крилото на една незначителна пеперуда (като нас) може да предизвика буря в другия край на света. Например – малка UX/UI иновация от твоя личен сайт може да бъде копирана и да стане популярна в целия свят за месеци, да промени начина, по който милиарди потребители ползват интернет. Как да не правиш дизайн в такива времена?!

Смарт телефоните и компютрите също са започнали като проста идея в главата на някого, която е била нарисувана и пусната в пространството. Сега диктуват начина ни на живот. Чрез дизайна създаваме гориво за нашето бъдеще. Така мисля.

Какви качества всъщност са нужни, за да бъдеш успешен човек? А дизайнер?

Това с “успешните хора”, човек го разбира по различен начин в различните фази от живота си. Труден въпрос е и каквото и да отговоря – няма да съм съгласен след 10 години. От нещата, които пише в популярните книги, бих маркирал “упоритост”, “креативност” и “неподправена обич към хората”. Да искаш да помогнеш на другите, да не се откажеш да търсиш начин и в крайна сметка да стигнеш до решение – това е застъпено и в успешния дизайн, който покорява.

Какво всъщност е успехът за теб?

Успехът е многостранен. Нещо като кубчето на Рубик, което всички се опитваме да наредим, а междувременно цветовете се сменят в реално време – както цветовете на листата на дърветата се сменят от сезон на сезон…

Точно сега, в този период от живота ми, успехът за мен е да задържа вътрешната хармония и удовлетвореността от това, което правя. Успех е също да бъда добър родител, да бъда добър мотиватор и учител, да мога да си позволя някои неща, за които съм мечтал, да имам лукса да разполагам с времето си. Което пък е свързано с това, да мога сам да реша накъде да насоча усилията си и сам да избера кауза.

Някои казват, че тук средата им пречи да бъдат успешни, аз ще ти задам въпроса така – на теб как ти помогна тя?

България е една “малка неразорана нива” в доста отношения. Има остра нужда от качествени бизнес услуги, а конкуренцията е малка. Възможностите дебнат отвсякъде. Работливите просперират.

Кажи ни плюсовете и минусите на това да имаш бизнес у нас.

По много са и от двете, но все пак плюсовете надделяват – неразработен пазар, добра геолокация, прилична дигитална свързаност, малки разстояния, топли хора, витална екосистема. Дори 4-те сезона са голям плюс, ако се замислиш.

Кратка история: добър мой приятел (дизайнер) и приятелката му се преместиха в САЩ заради зелена карта. Седяха там няколко години и се върнаха. Едно от нещата, които той посочи като голямо предимство тук, е, че ако се наложи – за половин час можеш да намериш телефона на Президента (на РБ). Или всеки, който ти трябва. По стечение на обстоятелствата – на следващия ден го потърсих именно защото ми трябваше телефонът на президента на голямо българско предприятие, и се оказа, че той го намери веднага. Доста се смяхме с тази моментална валидация…

Кога беше наистина трудно и как се справи, за да продължиш?

“Наистина трудно” е постоянно. Семейството, приятелите, колегите и новите запознанства ми помагат да продължа. И мисълта, че ще се смея на неволите си след време. Точно както когато си ученик и контролните ти се струват най-ужасното неща на света – винаги има нови и нови, по-големи предизвикателства в живота на човек. Това ни калява. Любима книга по темата, която препоръчвам, е Stop Worrying and Start Living на Дейл Карнеги.

Ти кога разбра, че нещата наистина ти се получават?

Винаги съм имал това усещане, още от дете. Много е странно. Иначе един от ярките моменти беше в края на 2010 г. Но историята, макар и положителна, е много лична и бих я запазил за себе си за момента.

Какво би казал на младите хора или ентусиастите, решили да започнат бизнес тук? Каква е формулата и психиката, която трябва да следват?

Направете си план за следващите 10 години – чака ви маратон.

Вярвайте в себе си, уважавайте другите, не спирайте да учите, да се забавлявате и да идвате на месечните срещи на Българска Дизайн Група.

Коя е любимата част от работата ти?

Всеки дизайн проект е като неразрешена загадка. И най-хубавото е, че постоянно има нови. От гледна точка конкретно на бранд дизайн – любимата ми част е, когато проектът бива пуснат в циркулация и се почувства резултатът от мисленето, старанието и стратегията, които сме закодирали в образите.

Кои са твоите #workhacks?

Фен съм на продуктите на Adobe, Google Drive и Apple. Ползвам клавишни комбинации, ходя бързо, говоря директно, карам мотор. Това оптимизира доста. Генерално внимавам с времето си и редуването на задачите или проектите. Така не се уморявам, а всъщност разпускам с нова работа. Естествено, един от работните хакове е и всъщност това да не работиш – да се научиш да почиваш и разпускаш активно.

Ванката и хижа "Ловна": далече от града, близо до душата.

Димитър Маринов: портрет на една мечта.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.