Нещата от живота

Мой приятел, който живее в Япония от няколко месеца, го сподели с мен и не мога да си избия от главата думите му. Явно мен майската депресия ме удари през юни и е модифицирана, защото не е точно депресия, а алергична реакция към ежедневието, което водя и съм допуснала да е пренаселено от излишности.

„Може ли да закъснея с много? За всичко. Защото съм уморена. От всичко.“

Искам да го заявя предупредително, но това няма да помогне. Понеже имам нужда от изчистване, трябва първо прецизно да огледам положението. Защо съм толкова уморена още преди да съм се хванала в ръце?

Прекалено ненужни неща натрупах в музея, олицетворяващ живота ми.

Омръзна ми безинтересните експонати да протестират от липса на внимание към тях, а си бях обещала да не се превръщам в Плюшкин. Това не е име на плюшено мече. Колко безобидно наричат крайното, патологично скъперничество и желание да събираш безполезни вещи, хора, дори захвърлени боклуци… Идва момент, когато не намираш разлика между изброените. Събиране заради самото събиране, а не за да оползотворяваш. Винаги ме е било страх да се припознавам в лицата на герои, които са част от роман, озаглавен например „Мъртви души“. На жените ни харесва да се преоткриваме в „Усещане за жена“, където думите на главния герой са като мантра за осъзнаване:

„Няма по-страшна гледка от ампутирания човешки дух. За него няма измислена протеза.“

Но никой не довършва, че ампутацията на духа се предава по комуникационен, полов, въздушно-капков и всеки път към излишно трупане на глупости.

Инфекцията на духа е страшна и покосява всичко, най-страшното е, че прилича на автоимунно заболяване, защото самият ти си го причиняваш. Постепенно безобидният товар препълва всяко купе, а ти приличаш на товарен влак, който отминава гарите си, защото не му остава време да спре. Пропуска пътници, които трябва да срещне и отведе към ново начало на нещо вълнуващо.

Забързани в ежедневие, изпълнено с излишности, прекършваме следващото вдишване, което измерва смисленото ни съществуване.

Искам да вярвам, че няма нищо мъртво в моя дух, защото се чувствам толкова жива, но умората ми подсказва, че имам излишен багаж, който трябва да изчистя. Профилактика на бита, на хората, на дома ми, работата и средата – никога не е излишна. Това заболяване и лечението му не зависят от никой друг.

Желанието ми да имам повече време за нещата, които обичам, е по-силно от това да се удовлетворявам с умора, която се опитвам да храня със сън. Сънят не е лечебен, когато си прецакваме живота по дифолт. В един момент дори става излишен и неспокоен,

защото проспиваш живота си малодушно, докато трябва да си буден и да действаш.

Докога ще си позволяваш в торбата с пресни ябълки да държиш няколко мухлясали, защото нямаш време да ги изхвърлиш, или им даваш шанс, защото може да изрежеш някои части от тях, които все още са годни за консумация? Не можеш да изрежеш лошото от дейности и от хората, които те товарят излишно и отнемат от енергията ти, предназначена за смисленото в живота. Рано или късно мухълът се предава и накрая няма да остане нито една читава ябълка, а гнилите ябълки прасетата ги ядат, нали така? Явно всеки, който се отнася свински към живота си, ги яде.

Не е оферта да спим в удобните си дрехи, които никога не изхвърляме, колкото и износени да са,

но по-износена от тях винаги да остава неудобната ни кожа, която като покривало прикрива всичката неудовлетвореност от собственото ни бездействие. Под кожата ни е скрит дори забравения емоционален боклук до вратата на спомените, бравата заяжда, бягството се оказва невъзможно. Пречупената способност на духа да се спаси изпълва живота с чувството, че си отпадък, който не може да рециклира ненужното от себе си.

Затова ми е интересно дали се чувстваш отпочинал? Наспа ли се добре снощи? Нахрани ли душата си днес? Понеже на моите везни излишните неща вече ги няма и никога не съм спала по-добре.

Цялата съм готова да обичам и ми се иска всички около мен да са готови за същото.

Никога не забравяй да изхвърляш излишния боклук още сутрин, преди да излезеш, защото след това той ще изпълни с аромата си целия ти дом и сънят няма да дойде, за да те спаси. Лято е все пак и от твоя дух зависи дали ще бъде свежо или развалено.

Определено способността да спиш и да се възползваш от всичките произхождащи от това облаги е компонент на хубавия живот. Ето защо:

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.