ВЗИМАМ СИ ДУМИТЕ НАЗАД

Когато 'приемането' стане неприемливо

„Живей и остави другите да живеят!“ – това е един от любимите ми постулати и винаги съм се стремял да се придържам към него. Нека всеки прави каквото си иска, стига да не вреди на околните, нека всеки си причинява каквото си иска, стига да не го причинява на другите.

В този ред на мисли никога досега не съм си позволил да коментирам абитИУрентите, абсолвентите, студентите и всичките му там „-енти“ най-малкото защото има достатъчно други „откачалки“, които това ги вълнува, а и защото досега не бях видял нещо, което наистина да ме потресе! Е, случи се, но за това малко по-надолу.

Не знам колко от вас са чели текста ми „За мутрите доценти и ченгетата професори“, в който критикувам реализма в родните сериали. Ако не сте – не е голяма загуба.

С две думи: смятам, че тв кримките трябва да отразяват престъпния свят максимално обективно и да показват нещата, каквито са – нелицеприятни, адидасови, с чантички, със „селски“ лафчета, брутални и т.н., че подобни сериали не бива да се съобразяват с времето на излъчване и не бива да се правят с образователна цел, защото стават смешни и нереалистични.

Да?

…ама не!

Ето че дойдоха тазгодишните абитИУрентски балове, дойдоха и матурите и взех че прозрях нещо:

В тая държава всичко вече трябва да бъде с учебна цел, всичко трябва да служи за пример и да е обект на подражание, всичко трябва да бъде книга по етика и морал, защото – както беше казал веднъж Пармака (бог да го прости!) – „Майката си е е..ло!“.

Така че…

Връщам си думите назад, и то защото яко ме хвана страх. Хвана ме страх за бъдещето на нашата толкова изстрадала родина, за бъдещето на децата ни и тяхното израстване като личности.

Осъзнах страха си, когато загледах „по телевизора“ абитИУрента с меката шапка, който танцува кючек пред входа на храм-паметник „Александър Невски“ и си тресе задника с тромба в ръка. Имам се за много широко скроен човек – прощавам почти всичко в името на веселбата и доброто прекарване, радвам се на глупостите и на простотията донякъде, ама това ми дойде в повече.

Откачих!

Виждали сме какво ли не по тия балове – и цици, и задници, и секс, и пияни, и надрусани, и побоища, и трактори, и автобуси, и коли за по милион, и коли за пет лева и… сещам се за още сто неща, които може и да са осъдителни за други, но за мен са, общо взето, ок – нека се забавляват младежите! Това обаче да ти свири цигански оркестър и ти да тресеш маанета на входа на храма не го приемам.

Защо бе, пич? Къде е кефът в това?

Къде е кефът да ти свирят цигани, да си се облякъл като циганин и да танцуваш на циганска музика пред българска светиня?

На тия, дето са наклякали около теб и блъскат тупана, ли искаш да приличаш? На тия същите, дето нямат баня да се подмият и ти крадат от тока ли подражаваш? Не разбирам.

Не разбирам и как така попът стои отстрани и гледа благосклонно, а ченгетата се радват и не правят нищо.
Не разбирам как е възможно да има 30% двойки на матурите.
Сега като се замисля, не разбирам много неща. Не разбирам и голяма част от хората.
Не разбирам „естетите“, които слагат снимки на потомството си по билбордове с розички и беемвета.
Не разбирам „хитрите“, които дават рушвети за шофьорски книжки на децата си, след като после същите тези деца загиват на пътя!
Не разбирам „нахаканите“, които нападат учители, защото отрочетата им са невъзпитани и мързеливи!
Не разбирам авантаджиите, които смятат, че с честен труд нищо не се постига, и предават тази „мъдрост“ на поколението си!
Не разбирам „успелите“, които си затварят очите само за да запазят криворазбраното си благоденствие!
Не разбирам „лежерните“, които се зомбират пред телевизорите, а книгите им служат само с хигиенна цел!
Не разбирам „отворените“, които с нокти и лакти драпат да се докопат до нещо безсмислено.
Не разбирам защо тъпотата и простащината са издигнати на пиедестал и се смятат за готини и тарикатски.
Не разбирам защо потъпкването на ценности и подигравката с изконни български идеали се считат за вървежни и пичовски.
Не разбирам как така психиката на тарамбуката и зурлата е обект на възхищение.

Може и да не разбирам много неща, но едно поне ми е ясно: Умираме, бе! Умираме! Тези си думи няма да върна назад!

ПРИПОМНИ СИ ЗА МУТРИТЕ ДОЦЕНТИ И ЧЕНГЕТАТА ПРОФЕСОРИ