Любов по време на Маркес
Не е ли смешно, когато казват, че няма да те срещна?
Някога, преди много години от перото на Маркес се родила Фермина Даса. Живяла живота си. Любови и раздели. Щастия и нещастия. Прашни улици. Празни дни. Безсмислия, породени от глупавата рутина. Смисли, идващи от малките радости. Един ден по време на скучен урок Фермина вдигнала очи. Погледът, който хвърлила през малкия прозорец, променил света, литературата, любовта, човешките идеали за обичта.
Вселената потънала в любов. Началото на любовен катаклизъм, който продължил половин век, а всъщност вечност.
Ти, Флорентино Ариса, минаваш ли край малки прозорци? Поглеждай за мен. Няма да им позволя да стъпчат с уродливите си токове стъклата на розовите ми очила. Няма да дам на изкривените им пръсти да раздерат крилете ми.
Ще те чакам послушно, защото знам, че си наоколо.
Ще те позная по шапката, която носиш. По цигарите, които пушиш. Ще се появиш на брега на морето и ще гоним чайките. Ще отворим портите на погледите си и ще потънем. Ще се удавим в себе си. Ще се задушаваме в любовта си и ще изплуваме на повърхността.
Кожата ти ще ухае натрапчиво на любимите ми книги, а моето тяло ще звучи като твоята музика.
Аз съм изгубеното ти писмо в бутилка. Странствай и върви по пътя. Поглеждай търкалящите се стъкла по улиците и край бреговете. Някой вятър ще ме доведе. Ще бъда твоята лятна буря в чаша. Ти ще си моите 44 залеза. Ще усетя погледа ти като жарко слънце, пълзящо по рамото. Ще си портокалов сок след паста за зъби и гореща струйка вода върху замръзналото тяло.
Фермина Даса и Флорентино Ариса вървели по пътя си. Живели дните си.
Косите им събрали дъждове, слънца, ветрове и пясък. Леглата им сменили различни гости, но все се носили в сърцата си. През години, през хора, болести и смърти.
Не е ли смешно, когато казват, че няма да те срещна?
Моля те, ела. Не искам да ми кажат, че греша. Флорентино Ариса си мислел, че ще е мъка да умре, ако не е от любов. Не карай и мен да тъжа. Ще те чакам на прозореца. Има много неща, които искам да ти разкажа.Няма да държа нечия друга ръка и да докосвам чужди устни. Няма да протягам ръка към някого и да надзъртам в очите му. Напарфюмирай се с книги, сложи любовния катаклизъм в чантата и тичай към мен.
ЗАЩОТО УМЪТ ТИ Е ЛЮБИМАТА МИ КНИГА
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
