В живота от обедното меню оставаш гладен

Зоната на комфорт – едно хубаво място, където не само се чувстваме в наши води, но и водите са си наши. Работата, на която ходим от години, средата, в която живеем, нещата, които правим, и въобще всичко, което ни носи онова сладко задоволство от средното ниво на изпълнение и тоталната липса на желание за промяна. Промяна… дума, която при произнасянето си предизвиква негативна асоциация и намръщени физиономии.

Всички говорят винаги за огромните неща или по-скоро за мечтите си: как искат да им се случи нещо зашеметяващо. Да срещнат любовта на живота си, да намерят желаната работа, да живеят в перфектното жилище и куп други неща, различаващи се от реалността. За да се сбъднат мечтите обаче, се изисква действие. Един често пренебрегван факт е, че за преминаване към състояние, различно от текущото, е нужен импулс, тригер, промяна. В разгорещените разговори за нещата от живота,

всички повтарят, че “безплатен обяд няма”. Парадоксът обаче е, че масово хората, които го повтарят, не искат да си платят за техния, дори когато в менюто основното ястие е собственото им щастие.

Българите сме доста колоритен народ. Рядко ще изскочи тема, по която да не сме компетентни, или проблем, за който да не можем да предложим на момента очевидното решение (особено когато проблемът е на някой друг, не наш). Типични черти за нашия етнос са даването на акъли и порицания (най-вече когато не са искани) чрез удобното скриване зад утвърдените през вековете народни мъдрости. Масово на средностатистическия българин му е неприятно, когато някой опита нещо, което самият той няма смелостта да опита. Още по-неприятно е, когато пък другият вземе че успее, въпреки че залозите са срещу него. Обаче пък когато не успее, със задоволство и успокоение, че не сме се “минали” ние с този неуспех, се цитират панацеите на народната медицина като например:

“Да би мирно седяло, не би чудо видяло.”
Парадоксалното е, че всъщност тази народна мъдрост казва толкова много, но обикновено е тълкувана толкова грешно. Този шамар от думи ще получиш в случаите, когато си си извадил рамото, играейки футбол (спорта, с който си израснал и с който обичаш да разпускаш), когато ти е било кофти след “обречената връзка от 1500 километра” (която си опитал, защото си виждал нещо хубаво, на което си искал да дадеш шанс), или след проблемите в нова държава (където си отишъл в търсене на възможности, които в България няма). Разбира се, когато всичко е супер в професионален, личен и всякакъв друг план, обикновено никой не ти дава акъли (защото явно можеш и сам да се оправиш, щом си я докарал дотук), но често в бекграунда се чува “ех, де*ба късметлията/късметлийката”, “защо на него/нея му се случват тези неща, а не на мен”. Задръжте така моля, имам отговор за вас:

“Да би мирно седяло не би чудо видяло. (v2.0)”
Именно промяната в малките ежедневни неща, които съставят зоната на комфорт и дават усещането за стабилност и сигурност, носи и развитието във всички големи области, които споменах по-рано. Способността да оставиш зад гърба си нещо, което те устройва, за да се хвърлиш в новото и непознатото, следвайки целите и желанията си, осмисля постъпката. Поетите рискове и неуспехи се материализират в успехи, щастие и задоволство от постигнатото. Изкуството на това да продължаваш напред и да напускаш всяка новосъздадена зона на комфорт е основата за един от любимите ми принципи:

“Зоната ми на комфорт, е да си напускам зоната на комфорт.”

Няма да генерализирам и да казвам, че това е правилният подход за всеки. Хората сме различни. Решения, които да решават всички възможни проблеми, няма. За мен нещата не са черни или бели (сивото ми харесва). Не са и 0 или 1 (въпреки че доста работя с числа). Но това, което със сигурност знам, е,

че животът не е низ от “И едното, И второто, И третото”, а е низ от “ИЛИ едното ИЛИ второто, ИЛИ третото”.

Обичам да правя избори, както и да се уча да живея с тях. Обичам предизвикателства, както и преодоляването им. Винаги си служа с обоснована аргументация, подкрепена с примери. Затова ще отбележа, че ако един софтуерен консултант не беше изскочил от комфортното писане на технически спецификации и анализи, за да се гмурне в крайно непознатото подреждане на мислите и наблюденията си в текст, нямаше чии разсъждения да споделяш или… псуваш в момента.

Виж още рисковете, които на младостта й отиват.