Рим – между вечността, хаоса и красотата

От Ватикана до винтидж съкровища и чаша еспресо – Десислава Макълрейт ти разкрива Рим през очите на първото истинско преживяване

Снимки: Кер Макълрейт

Рим не е дестинация за аматьори.

Всеки, когото попитате, ще ви каже същото, но със сигурност усещането е съвсем различно, когато отидеш за първи път. Като мен. Някак си, въпреки всичките си съзнателни години, едва сега достигнах до момента, в който мога да кажа, че съм била във “Вечния град”. По начало, Италия винаги е била предпочитаната ми дестинация (съжалявам, Франция) – някакси италианците просто умеят да създадат атмосфера, която истински предразполага. Има нещо необратимо романтично в самия Рим, и нека да оставим настрана клишираната и, честно казано, скучна гледна точка на Emily in Paris, и да си припомним класики като Roman Holiday, La Dolce Vita, да не говорим за всички драми около и в папството.

Първото ми истинско впечатление от сърцето на града беше тиха вечеря в Osteria dei Pontifici, полу-туристическо място (съдейки по броя американски туристи), но с отлична атмосфера. Особено внимание привличаше червената стая в ъгъла, която сякаш бе само за служители на Ватикана, съдейки по загадъчността на хората в нея – кой знае! Това беше важно напомняне,

че в рамките на Рим съществува още един значим фактор, а именно, Ватиканът.

На път обратно към хотела направих обиколка около него. Ако искате да се разходите, уверете се, че сте с удобни обувки, защото се оказа по-голямо предизвикателство, отколкото очаквах.

Следващият ми ден започна спокойно, с посещение на Испанските стъпала и бутиците наоколо. Докато се приближавах, попаднах на разкошен ретро прозорец със златна рамка, изглеждащ старомодно по най-добрия възможен начин. Надникнах и разбрах, че това е семейно ателие за костюми и мъжко облекло, наречено Old Bond Street, собственост на Марчело и прекрасната му съпруга Мария от 1954 г.,

което за съжаление затваряше вратите си завинаги след броени дни.

Двамата ме разведоха и разказаха, че са кръстили магазина след пътуване до Лондон, където дамата си купила красива гривна от магазин за бижута в близост до Bond Street. След като се сдобих с кашмирен елек и вратовръзка, красивото семейство ме изпрати с прегръдка, а сърцето ми беше пълно. Нямах нужда да виждам луксозни дизайнерски или туристически бутици, защото това щеше да остане моето най-запомнящо се и вечно впечатление от Рим, и неговите невероятни хора. Ако обаче търсите класически мокасини или кадифени пантофи, непременно се отбийте в Laudadio, съвсем наблизо.

След кратка разходка (кратка в Рим е относително понятие), си вземете прекрасно и добре заслужено еспресо и бърза закуска в Ciampini. Ако обичате винтидж бижута (ще разкажа по-късно повече за винтидж модата, която надмина всичките ми очаквания – здравей, мечтана пола на Jil Sander), задължително посетете Carloeleuteri. Дори и да не се сдобиете с винтидж пръстен Bulgari или колие на Tiffany,

ще станете свидетели на изкуството на колекционирането,

докато елегантна дама разглежда най-редките и изящни бижута заедно с продавач-консултанта. Следващата спирка е Колизеумът. Всъщност бях по-развълнувана да посетя Римския форум, особено що се отнася до цялостния му мащаб. Един съвет от мен – започнете с Форума и се придвижете към Колизеума, за да избегнете тълпите.

Като заговорихме за тълпи, посещението на Ватикана, включително Сикстинската капела, базиликата „Свети Петър“ и площад „Свети Петър“, заедно с Ватиканските музеи, изисква специален вид издръжливост. Моето лично откритие в базиликата беше славянският олтар със Св. Кирил и Методий – чувствах, че трябва да намеря това специално място в иначе гигантското пространство.

И, разбира се, „Пиета“ на Микеланджело. Истински шедьовър.

Ако желаете да отдадете почит на папа Франциск, трябва да посетите любимата му приживе Santa Maria Maggiore, която е и истинско отражение на неговия характер и земност, далеч от тълпите. Трябва да призная, че лично аз не почувствах нищо божествено в базиликата „Свети Петър“ – всичко изглеждаше толкова далеч от земното, сякаш прекалено изкуствено, разкошно, но студено, и толкова отдалечено от реалния свят. Дори леко плашещо.

Ако търсите спокойно и достъпно място за обяд след дългия ден в опашки, Est! Est! Est! е мястото! Пълнените с аншоа цветове от тиквички са задължителни, както и почти всичко останало от менюто. По-рано бях обещала да се върна към впечатленията си от винтидж модата там. Попаднах на Mercatino съвсем случайно, което се оказа и най-близкото до разпродажба от тип „estate sale“, което съм виждала,

с безкрайни редове с дрехи, интериорни антики и всякакви съкровища.

Чисто попадение. Разходете се из квартал Monti и ще откривате все повече и повече скрити находки. Любимата ми локация обаче беше Humana, която е и най-добре пазената винтидж тайна в града (особено що се отнася до цени и марки). Ако търсите интересни бижута, разгледайте бутика Cotton Club близо до Пантеона.

И не на последно място, ако все още жадувате за усещането на италианска сладкарница по пътя към Римския форум, направете малко отклонение до Il Dagnino и не забравяйте да си вземете сицилианска касатина.

Рим не е за хора със слаби сърца.

Той е интензивен, силен, енергизиращ и главозамайващ, всепоглъщащ, но също така и щедър, топъл и уютен. Това е град на противоречия и внимателно изградени баланси – между древната красота, модерността и погледа към бъдещето. Tук едновременно съществуват в идеална симбиоза минало, настояще и бъдеще, и ето затова Рим е толкова “вечен”.

La dolce vita: Италия и най-важните ѝ фундаменти, заради които я обожаваме

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.