Градът като платно

Срещаме те със Светлана Рейниш, която ни разказва за емоцията, скрита в светлината, и процеса зад своя 3D мапинг на PORTAL Festival в Габрово

Малко повече от седмица по-късно още ни е трудно да се върнем напълно към реалността.

Между 13 и 15 март PORTAL Festival превърна Габрово в сцена на светлина, дигитално изкуство и впечатляващ 3D мапинг, който буквално пренаписа познатите фасади. Първото издание на фестивала събра международни артисти, инсталации и конкурсна програма, които показаха как технологиите могат да разказват истории по нов, въздействащ начин. По покана на Electrick.me имахме възможност да се потопим в тази алтернативна реалност и да станем свидетели на град, който диша в ритъма на светлината – с проекции, които разкриват скрити пластове, емоции и цели светове върху архитектурата. Освен че гледахме, успяхме и да поговорим с част от артистите зад тези визуални вселени. Днес те срещаме със Светлана Рейниш – артист, който съчетава класическо художествено образование с дигитални технологии и превръща сградите в живи, дишащи разкази. Нейната работа се движи между структура и емоция, между видимото и онова, което остава скрито под повърхността – точно като самия фестивал.

В работата ти често се срещат класическа художествена практика и дигитални технологии като проекционния мапинг. Как се сработват тези два свята в творческия ти процес и какво носи всеки от тях за крайното визуално изживяване?

Имам класическо художествено образование и мисля, че то ми даде изключително много. Днес вече не се замислям съзнателно за композиция или избор на цветове – всичко това е останало в мен след години учене.

Затова сега се фокусирам много повече върху концепцията.

В този смисъл съм наистина благодарна за тази основа. От друга страна, работя с видеопроекция, което неизбежно означава работа с технологии. Но дори и там прилагам принципите на класическото изкуство – композиция, динамика, съчетания. Те са базата, върху която стъпвам в дигиталната си работа.

Темата на 3D мапинг конкурса на PORTAL Festival Габрово е „Скрити структури“. Как интерпретира тази идея и какво усещане или история искаше да предадеш на публиката в Габрово?

Вдъхнових се най-вече от самата сграда – тя има ясно изразени вертикални структури, които за мен изглеждаха като контейнери, в които има нещо скрито. Представих си как ги „отварям“ и разкривам какво се крие вътре. Но една сграда не съществува без хората. Най-важното е какво се случва вътре в нея, как бива използвана и какви емоции се преживяват. Моето произведение е по-скоро интензивно като усещане – не бих го нарекла мрачно, но носи определено напрежение. Може би става дума за потиснати емоции, които хората носят със себе си. Чрез самата сграда се опитвам да покажа именно тези състояния – чрез образи и внушения, които минават през нея.

Представяла си творбите си на множество светлинни фестивали по света – от Франция до Япония. Влияе ли всяко място върху начина, по който планираш един проект, и вдъхнови ли те Габрово с нещо конкретно за тази концепция?

Да, всичко зависи от контекста. Понякога фестивалите имат конкретна тема – както тук „Скрити структури“ – и това веднага насочва мисленето ти. Разбира се, гледаш и самия град, но най-важното остава сградата, защото проекционният мапинг е неразривно свързан с нея. Не става дума просто за визуализации –

те трябва да „работят“ точно върху тази конкретна архитектура.

Сградите не са плоски и ако не се съобразиш с това, резултатът няма да е добър. Това е и една от особеностите на този медиум – създаваш нещо изцяло за едно място, показваш го за няколко дни и това е. Понякога работиш с месеци върху проект, който съществува за много кратко време – често и с доста малко сън, ха-ха.

Имаш опит и в театъра, както и в сценографията. Как това оформя начина, по който мислиш за движение, разказ и атмосфера в дигиталните си проекти?

Сценографията е сравнително нова посока за мен – завърших магистратурата си в тази област през 2024 г. Всъщност именно работата ми с проекции ме тласна натам. Работех с театри – опера, балет – и създавах визуални среди. В един момент си зададох въпроса: защо да не създавам цялата сценография, целия свят на сцената? Не беше толкова лесно да го науча сама – YouTube не беше достатъчен, затова реших да го изуча в университет.

Светлинните фестивали често привличат хора, които иначе не посещават музеи или галерии. Според теб има ли публичното дигитално изкуство силата да направи съвременното изкуство по-достъпно за по-широка публика?

Определено да. Тези фестивали обикновено се случват в центъра на града, така че дори да не си тръгнал с намерението да ги посетиш, просто се натъкваш на тях. Това ги прави лесни за преживяване – не всеки би отишъл в галерия да види нещо непознато и да плати за него.

Тук всичко е свободно и достъпно, което е много демократичен подход към изкуството.

Разбира се, това идва и с условия. В галерия можеш да поставиш възрастови ограничения или да покажеш по-провокативно съдържание. В публичното пространство трябва да мислиш за всички – включително за деца – и да избягваш теми, които могат да бъдат твърде натоварващи или провокиращи. Интересно е и как различните публики реагират – например в САЩ често се търсят по-цветни и „приятелски“ визуализации, докато в Европа има повече пространство за по-интелектуално и дори по-мрачно изкуство.

Какво лично се надяваше хората да отнесат със себе си, след като видяха работата ти на PORTAL?

С всяка своя работа съм осъзнала едно – дори когато визуалният език е абстрактен, хората трябва да почувстват нещо. Не е задължително да разбират всичко или да следват конкретна история, но е важно да има емоция, която ги докосва. Разбира се, различните хора виждат различни неща. Не можеш да предвидиш какво ще отнесе всеки със себе си. Често ми се случва някой да дойде и да каже, че творбата му е напомнила нещо съвсем различно от това, което съм имала предвид. И точно това е най-ценното – да провокираш усещане. В крайна сметка, ако нещо е докоснало човека отсреща, значи си постигнал най-важното.

Габрово изгрява с първото издание на PORTAL

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.