Еволюция на Джони Кеш в няколко песни: Част II

Втора част от плейлиста на „Човека в черно“

В Част I от плейлиста видяхме и чухме Джони Кеш като суров rockabilly бунтар

през ранната му кариера, след това 60-те го представиха като епичен разказвач с по-наративни песни. Той е глас на аутсайдерите. Оттам нататък отново преминава през промени на времето, характера и звученето. През 70-те и 80-те Кеш се връща към традиционализма с по-класическо кънтри. Явно има носталгия и в музиката, затова артистите често се връщат обратно към някакъв първообраз. 90-те и 2000-те години оголват музиката му до кост, без никакви излишества. Понякога има само китара. Друг път почти само тишина. Man in Black (1971) е ясна. Нея вече я споменахме. С тази песен кънтри певецът формулира социалната си и морална позиция. Това е манифестът. Но какви други парчета изграждат собствената му емблематичност?

5. Sunday Morning Coming Down (1970)

Оригиналът е на Крис Кристофърсън, но във версията на Джони Кеш звучи нещо различно.

Well, I woke up Sunday mornin’
With no way to hold my head that didn’t hurt
And the beer I had for breakfast wasn’t bad
So I had one more for dessert

Махмурлукът, меланхолията, житейската тежест и последствията са там.

Тежката събота вечер си личи най-много в неделя сутрин.

6. The Baron (1981)

Наслаждаваме се на една история тук в разказвачески стил и по-традиционна структура. Куплет – припев – куплет – припев – бридж – финал.

Ако някой може майсторски да ни пее за покер и чисто комарджийство,

то това е Джони Кеш и никой друг.

7. Delia’s Gone (1994)

В края на 80-те и началото на 90-те Кеш е почти извън индустрията. Има ново кънтри, което звучи по-добре и въртят него по радиата вместо нашия Мъж в черно. После идва музикалният продуцент Рик Рубин,

който помага на Кеш да плесне един шамар на музикалния сектор.

Критиците и публиката, които са позабравили Джони Кеш, полудяват. Той отново се връща в културния разговор.

8. Hurt (2002)

До болка позната, счупена, тиха.

Седемдесетгодишният Кеш пресъздава една човешка равносметка в изпълнението си. Видеоклипът към песента е сниман в полуразрушения му музей House of Cash и е личен, почти изповеднически.

9. Ain’t No Grave (2003)

По един или друг начин това се запечатва като

последното признание на Джони Кеш.

Фигурира дори буквалната хронология тук, тъй като песента е записана само няколко месеца преди смъртта му (12 септември 2003 г.)

Идеалният финал.

Еволюция на Джони Кеш в няколко песни: Част I

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.