Уроци по снобизъм

От „Ергенът“ до Адорно – кратко ръководство по превъзходство

Сноб (от английски snob) – човек, който смята, че естествено превъзхожда други хора

по реални или въображаеми личностни качества като интелект, образование, материален статут. Естетическата вселена на младия чилийски художник (и Инстаграм звезда) Гийермо Лорка превърна потребителите в социалните мрежи в народ изкуствоведи. Става дума за изложбата „Отвъд магичното“, която предизвика толкова силен интерес, че се оказа непосилна за понасяне. Обществото обаче бързо се окопити, все пак седмица се преквалифицира в различни експертни области като политология, вирусология, криминология, социология, журналистика…

Българинът е същински Наполеон,

който с едната ръка държи дистанционното и пуска „Ергенът“, а с другата пише величествен статус по поредната щекотлива тема във „Фейсбук“. Няма проблем, няма концепция, няма събитие, по което българският Аз да няма твърда, непоклатима, безпогрешна позиция. Ако човек влезе в социалните мрежи, ще види цял народ да води разследвания, да пише арт критика, да бистри политическия и културен живот на страната, в която и политиката, и културата са на командно дишане.

Но геният е гений и в най-трудни времена – а българският гений е най-древният и него никой не може да го бутне от люлката на цивилизацията. Но пази Боже, когато из дълбините на „обществената дискусия“ излезе един ерудиран, готов за интелектуален подвиг критичен глас, роден да люби всичко възвишено и да громи всичко, пред което безпросветният, дигитално зомбиран плебс се е наредил на опашка. Тогава започва великият сблъсък на два свята – като всеки е убеден, че единият е излишен. По повод актуалните естетически търсения на народа и радикалните критически излияния отделяме малко време за размисъл за това

що е сноб и как да овладеем тънкото изкуство на снобизма.

(С уговорката, че авторът на този текст най-самокритично разпознава в себе си окраската на типичен сноб). Най-популярната – но вероятно грешна – теория за произхода на думата е свързана с латинското съкращение sine nobilitate (без благородство). Според етимолозите думата всъщност идва от английската дума за обущар, използвана през XVIII век. По-късно терминът започва да се използва за хора от ниските слоеве на обществото, а през XIX век думата започва да описва човек, който имитира висшето общество.

Днес свързваме сноба с идеята за елитарност и престиж. Снобът гледа с пренебрежение на хората, които смята за социално, интелектуално или културно по-нискостоящи. Снобът например не гледа примитивни формати като „Ергенът“, което не значи, че не може да напише пространен пост за риалити простотията, нехайството и нихилизма на масовия зрител и упадъчната ценностна система на едно профанизирано общество.

Снобът принадлежи към затворени кръгове, посещава престижни събития за „избрани“ ценители.

Разбира се, във Фейсбук Event-ите не пише „престижно събитие за избрани ценители“, но има знаци, по които човек да се ориентира. Ако се озовеш на такова събитие от интерес или други неведоми пътища, никой няма да говори с теб, ще обереш няколко красноречиви погледа „Кой си ти? Какво правиш тук?“, ще се огледаш с блуждаещ поглед и зачервени бузи, ще изпиеш една чаша вино за отскок и ще избягаш с остатъците от самочувствието ти, докато е време.

Един сноб задължително трябва да парадира със знания във всяка област. Винаги трявба да разполага с арсенал от понятия като „глобалното село на Маклуън“, „пирамидата на Маслоу“, „котката на Шрьодингер“, ефектът на Дънинг-Крюгер“, „общата теория на относителността на Айнщайн“, „Огледалото“ на Тарковски, „Погнусата“ на Сартр, „структурализма и поструктурализма при Ролан Барт“, възгледите за етиката и естетиката на Адорно…

Прекрасно е, ако снобът успее в един разговор да вмъкне поне няколко фрази на латински,

френски или немски за цвят. Най-великолепен ефект се получава, ако е убеден, че човекът насреща не знае нито един от трите езика. Всяка теза, която снобът защитава, в сърцевината си трябва да съдържа внушението, че Другият не е разбрал, не е усетил, не е преценил и прозрял еди-какво си. Нещо не е произвело нищо / нищо е произвело нещо. Стадото, както обикновено, е проявило лош вкус. Адът – това са другите. Но снобът невинаги е жесток към „обикновения“ индивид за ниските му естетически преживявания и търсения. Виновни са архетипите, идеите, епохата…

И ние не сме жестоки, осъзнавайки, че снобизмът е последното убежище на човека, който се страхува, че е обикновен.

Убежище на тревожните умове – онези, които търсят съмишленици в тесните пространства на разума днес. Онези, които са уморени от лесното, бързо, опростено възприемане на изкуството, от самотната битка за култура. И когато бурните успехи ни дразнят, може би вината не е просто в тяхната конкретна изпразнена от съдържание същност, а в нуждата от повече смислено съдържание изобщо.

Анатомия на перфектния сноб

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.