Sofia Lights 2026 – Аманда Парър превръща София във Фантастичен свят

Един разговор със световноизвестната артистка Аманда Парър за вдъхновението, посланията и магията на публичното изкуство на открито

Снимки: Sofia Lights 2026

Когато нощта срещне светлината, паркът на Военна академия „Г. С. Раковски“ в София се превръща в магическа сцена,

където фантазията и изкуството оживяват на открито. Sofia Lights 2026 те кани да се потопиш в светлинни инсталации и гигантски скулптури, които преобразяват познатата ни среда. Сред тях Intrude – инсталацията с огромни бели зайци на световноизвестната артистка Аманда Парър – се откроява със своя мащаб и послание.

В разговор с нея тя разкрива творческия си процес,

мотивацията си да създава изкуство, което е едновременно зрелищно и социално ангажирано, и магията да пренася публиката във „Фантастичен свят“ чрез светлина, форма и пространство. В следващите редове ще научиш как заекът се превръща в муза, как гигантските фигури се вписват в различни локации и защо публичното изкуство може да бъде за всеки.

снимка: Tatia Sloley

1. Инсталацията ви Intrude изглежда едновременно игрива и леко смущаваща. Тази двойственост беше ли предвидена от самото начало, или се появи в хода на развитието на проекта?

Абсолютно. Изкуството има уникалната способност да съдържа пластове смисъл. Именно това предизвикателство ме привлича – да създавам творби, които работят на различни нива. Моята гигантска инсталация със зайци, озаглавена Intrude, едновременно препраща към невинните животни от детските ни приказки. В същото време в моите творби те са представени като огромни, безлични, светещи бели фигури, поставени в различни пози, сякаш току-що са „нахлули“ и са се настанили удобно във всяко изложбено пространство. Отдалеч изглеждат приветливи, но когато се приближиш, мащабът им става очевиден –

зрителят се усеща по-малък и, да, може би леко застрашен.

Зайците са внесен вид в родната ми Австралия и днес се считат за диви вредители. Няколко екземпляра са донесени от първите британски заселници в края на XVIII век, а впоследствие популацията им завладява крехките екосистеми на островния континент. Така заекът се превърна в моя муза – символ на човешката неспособност да управлява разумно природата в глобален мащаб. Използвам неговия миловиден образ, за да привлека публиката към по-сериозните екологични теми в работата си. Гигантският им размер е метафора за мащаба на проблема – като „слона в стаята“: огромен и удобно пренебрегван. А и зайци, направени от гигантски балони, са забавни – харесвам изкуство, което не се взема прекалено насериозно.

Снимка: Rami Saarikorpi

2. В Австралия зайците носят много специфична екологична история. Как се променя значението на произведението, когато то пътува до Европа или САЩ?

За първи път представих Intrude в Сидни през 2014 г., на точното място, където първите заселници са донесли зайците – срещу прочутата Опера на Сидни. Концепцията на творбата е тясно свързана с Австралия и се питах дали историята ѝ ще бъде разбрана извън този контекст, когато получих покани да я покажа в други страни. За моя радост се оказа, че тя не само интригува публиката,

но и се превръща в катализатор за разговори за екологичните проблеми

– както локални, така и глобални. Темите оживяват чрез медийни въпроси и дискусии около самата творба с участието на граждани, учени, артисти и представители на институции. Да виждам как работата ми става отправна точка за по-задълбочено изследване на тези теми е изключително удовлетворяващо

3. Освен със зайци често работите и с други форми на животни. Как избирате темите си – интуитивно, символично или чрез проучвания?

Преди да се посветя на инсталациите, работех като художник в сферата на живописта и скулптурата. В този период изследвах други внесени в Австралия видове, които са се превърнали в диви популации – като елени и коне. Насочвах се и към изчезнали видове, например тилацина (тасманийския тигър). С времето обаче осъзнах, че именно заекът носи митологичен заряд, който резонира най-силно с публиката. Напоследък намирам вдъхновение и в растителния свят. Lost е моята гигантска ботаническа инсталация, която представя застрашени и вече изчезнали растения от различни точки на планетата.

В нея подчертавам красотата на цветята и растенията, които са изправени пред изчезване,

като създавам огромна светеща градина, в която посетителите могат да седнат и да се разходят – почти като Алиса в Страната на чудесата. В тази творба съчетавам игра, фантазия и красота с напомняне за отговорността, която носим като пазители на планетата. В процеса си винаги генерирам множество идеи за нови проекти. Давам си време да разбера как да ги превърна в реалност и именно тогава става ясно кои от тях са достатъчно силни – естетически, концептуално и практически, – за да бъдат осъществени.

Снимка: Linda-Gleeson

4. Вашите произведения буквално „нахлуват“ в публичното пространство. По какви критерии избирате локациите?

Произведенията ми са създадени така, че да се вписват в разнообразни пространства. Показвани са върху покриви на високи сгради, около сцени на музикални фестивали, върху тенти, в паркове, по плажове, в градска среда и дори в частни имоти. Всяка локация е различна – и работата ми се адаптира към нея. Инсталациите ми могат да бъдат изложени при всякакви атмосферни условия. Те са водоустойчиви, така че дъждът не е проблем. Всъщност, докато пиша това, вали сняг – вторият ден от монтажа на творбите за Sofia Lights.

5.  Голяма част от вашата практика отразява човешкото въздействие върху природата. Смятате ли, че изкуството може наистина да промени екологичното съзнание, или то функционира по-скоро като момент на размисъл?

Стремя се чрез работата си да провокирам позитивна социална промяна. Нямам илюзии, че произведенията ми ще доведат до радикални трансформации на системи, които смятам за вредни, но вярвам, че си струва да опитам. По време на много изложби, вероятно заради зрелищния им характер, медиите обръщат внимание на темите в творбите ми и така посланието достига по-далеч. В крайна сметка, ако творбата ми вдъхнови размисъл и разговор дори у един човек – това вече е победа.

Снимка: Parer Studio

6. Мащабът е определящ елемент на вашите инсталации. Как големите произведения дават възможност да изразите нещо, което по-малките не могат?

Човекът е върховият вид на планетата, а моите гигантски форми целят да върнат усещането за смирение у зрителя.

Вярвам, че сме злоупотребили с ролята си на настойници на Земята,

преследвайки краткосрочна икономическа изгода за сметка на други видове и техните местообитания. Поставянето на огромни фигури в обичайните пространства на хората създава и усещане за игра. Някой може да върви по обичайния си маршрут и изведнъж да се озове пред гигантски зайци, които преобразяват пейзажа – това внася елемент на фантазия. Още когато рисувах картини, често изобразявах огромен заек в опустошен пейзаж. С надуваемия медиум тази идея се превърна в инсталационно изкуство. Харесва ми да включвам околната среда като част от самата творба.

7.  Две от вашите творби, Fantastic Planet и Man, ще бъдат представени в София. Какво ви накара да изложите именно тези творби в този контекст?

Работата с организаторите на Sofia Lights е истинско удоволствие – подготвяме тази изложба вече три години с подкрепата на Европейския съюз. Отне време и усилия да бъде намерена подходящата локация – паркът на Военната академия „Г. С. Раковски“. След това заедно решихме кои произведения да бъдат представени и къде точно да бъдат разположени. Man и Fantastic Planet светят в бяло – изборът на този цвят е съзнателен, за да създаде усещане за спокойствие около творбите. За тази изложба добавихме и звукова среда, както и две инсталации на студио EMPATIA, едната от които включва светещи възглавници, върху които каним посетителите да седнат и да се отпуснат. Изложбата е замислена като покана към публиката да спре за миг, да се удиви и да се потопи в преживяването.

Снимка: Brian Dullaghan

8.  Какво се надявате да почувстват хората в първите 30 секунди, след като се срещнат с ваша творба? И какво се надявате да остане в съзнанието им, след като си тръгнат?

На първо място се надявам посетителите да бъдат впечатлени – да изпитат възхищение от мащаба и зрелището. След това бих искала да се разходят спокойно из пространството, да се насладят на визуалната среда и на тишината, която сме създали. А който пожелае, може да навлезе по-дълбоко – чрез детайлите, които съзнателно съм вложила: мащаб, цвят, светлина, заглавия, пози. Те насочват към по-сериозните теми в творбите.

9.  Ако трябваше да опишете съвременния град като екосистема, каква роля играе публичното изкуство в него?

Произхождам от среда на класическото изобразително изкуство, където процесът включваше месеци работа в ателие и след това представяне в галерия тип „бял куб“. Днес съм инсталационен артист. От опита ми мога да кажа, че светът на галерийното изкуство е много различен от този на публичното. В галерийната система, след дълъг творчески процес, винаги стои въпросът дали произведението ще се продаде. При публичното изкуство финансовата рамка се определя далеч преди откриването. Това означава, че на самото откриване мога просто да се отпусна и да наблюдавам как хората взаимодействат с творбата ми.

Снимка: Parer Studio

Създаването и представянето на публично изкуство е силно колективен процес.

Работя с инженери, светлинни дизайнери, електротехници, дигитални артисти, продуценти, куратори и техници. За мен това е динамично и удовлетворяващо сътрудничество. Светът на изящното изкуство понякога е насочен към хора, които го разбират или могат да си позволят да го купят, което го прави донякъде затворен. Публичното изкуство, както подсказва името, е за всички. Харесва ми мисълта, че някой може да се наслаждава на моята творба, без дори да се замисля дали това е „изкуство“.

Три исторически места в Берлин, превърнали се в арт дестинации

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.