Актьор по член 54: С дъх на Невена Коканова
Първата дама на българското кино, която превърна образа в безсмъртие
Когато киното говори, няма да се дърпаме…
„То от кино не се забременява.“ Филмовото изкуство никога не мълчи. То разказва и говори. А старото българско филмово изкуство, ако знаеш само как говори! И цензура да му сложиш, пак ще ти говори. До последната дума, нашите лишени от цвят филми са пропити със смисъл, който лепне по черно-белия фон. До последното движение, те разкриват философиите на едно отминало време. Тези философии са някак наистина красноречиви. И в чуждите образи легендите на българското кино са си толкова собствени. А инсценираните емоции са по-истински от отговора на живота, Вселената и всичко останало, който по подразбиране е 42. Засега обаче камерата застива, времето забавя своя ход и започва да върви наобратно, връщайки ни няколко години назад…
… До 12 декември 1938, когато се ражда Невена Коканова, която се превръща в първата дама на българското кино и която показва, че големите истории не са за малки букви. Но все пак, за да се затвърди нейният образ като гранитна кино икона и прима на България, неповторимата Неве, както я наричали близките, преминава през ураганите на българското кино на XX век. Особено с филма „Тютюн“.
„Аз съм артистка, животът е моето хоби.“
Тя и режисьорът Никола Корабов се сблъскват с острото мнение на критици и експерти, които искат главната героиня във филма да има по-развратна нотка. Не липсва и партиен натиск, телефонни обаждания и заплашителни писма. Коканова е считана за неподходяща за ролята. Обсъжда се дори и търсене на актриса от чужбина. Художественият съвет искат да получат Ирина, която е предизвикателна по външност и поведение, но вместо това съдбата и Корабов, играещи в тандем, им поднасят Невена. Макар че в протоколите на художествените съвети е пишело: „Екипът е налице с изключение на Ирина“, невзрачната и русолява Коканова внезапно израства в шамар за кино гилдията.
„Първо я вдигнахме на токчета, после боядисахме косата ѝ черна, походката ѝ започна да става грациозна и още и още… докато пред камерата не застана една друга Невена. Нещо виртуално, ваятелско, пигмалионовско се получи. Сякаш скулптирахме образа ѝ.“ Точно този образ я издига на върховете в българската кино индустрия и стига чак до Кан.
Впечатляваща оксиморонна сложност
„Тютюн“ се превръща в истински триумф сред родната ни публика и неслучайно е представен на фестивала в Кан през 1963 г. Българската лента се нарежда до филмови фурори като „Осем и половина“, „Харакири”, „Гепардът“ и други. Невена Коканова върви по червения килим, по който минават и Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек и Бърт Ланкастър, а председателят на журито и виден френски писател Андре Мороа лично посреща екипа с овации и целува ръката на Невена Коканова с думите „Вие ме впечатлихте!“.
И как да е иначе?
Невена израства във филма досущ като Ирина, която в началото на романа е плаха, свита, изживяваща първото си любовно разочарование, но по-късно превръщайки се в оксиморонна комплексност от морални принципи, техните липси, неустоима красота и безнадеждност. Тя е едновременно обаятелна и отблъскваща. И ад, и рай. Двата образа се преплитат, докато не станат едно цяло. Невена се превръща в Ирина и няма друга актриса, която по-добре би паснала на най-вълнуващото превъплъщение на героинята на Димитър Димов. Фатална жена с черти на лицето, които покосяват, очи, в които може да се удавиш, и сърце, което изпепелява.
По-късно следват още филмови продукции като „Отклонение“, „Момчето си отива“, „С дъх на бадеми“ и други, които се появяват с гръм и трясък и отново разтърсват света както на Невена Коканова, така и на онези около нея. Българският свят на ХХ век е завладян от любовната история в „Крадецът на праскови“ (1964) с режисьор Въло Радев. Изпепеляващата любов на снимачната площадка между Лиза и Иво Обретенович се превръща в забранена любов между Невена Коканова и сърбина Раде Маркович. Но това е друга голяма история, за други редове и малки букви.
Към инвентара на значимия винтидж живот
И докато хората бързат да видят поредната роля на Неве, съдбата бърза да я направи легенда. Невена Коканова напуска този свят на 3 юни 2000 г., за да остави всички да се питат „как ли щяха да изглеждат очите ѝ, лицето ѝ, душата ѝ на 80 години?“. (Както пише Георги Тошев в „Години любов“.) Така предишният свят се превръща в кино легенда. Това е изкуство, творение и инвентар на значимия винтидж живот. Кажи му „стар български филм“ и да се знае! Кажи Невена Коканова и просто не продължавай.
5 от най-обичаните български филми на всички времена
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
