Втори чужд език: Любов
Понякога колкото по-малко си говорим, толкова по-добре се разбираме
Мъжкото и женското начало и, разбира се, край – черна точка в бялото и бяла точка в черното.
Така ми се завърта главата от тези колела, че все имам нужда да сложа ред. А то ред няма, май… Особено в комуникацията между изначалните противоположности.
Отдавам го на надеждата, но и на мерака.
Мрачните месеци са зад нас, пред нас само мирис на земя, цветя и… мента и море. Животът изглежда лесен и предсказуем, сигурна работа, вързана в кърпа. Ще е топло, ще е готино, ще е живо и наквасено с очаквания лято.
Та кое е това, което така сближава враждуващите лагери? Може ли да е, така да се каже, желанието за сливане?
Изконните ни различия сякаш не са така изконни вече. Дори най-крайните в обещанията пред себе си, че повече няма да се занимават с противоположния пол, пак не са толкова сигурни. Възстановяваме се от махмурлука на зимата и на предразсъдъците и се отдаваме на инстинкта да „творим“ заедно, да се откриваме. И тези напиращите изблици на радост – какво да ги правим… Според мен инстинктите не са чак толкова долно нещо. Човешки са все пак. И ни свързват. И ни говорят на един и същ език. Виж, чувствата са друго нещо, сложна работа, заплетена. Ходи и им намери началото и края. Завъртя ми се светът пак. Ред трябва, ред!
Лятото идва да докаже, че ред няма.
Приказките са излишни и винаги са били. Между мъжете и жените е имало и има само една истинска и реална комуникация и тя е – секс. Толкова сме различни, толкова сме разделени by default, че няма как да не те удари в един момент. Удовлетворителни и щастливи комуникации има само ако са сексуално заредени. Единственият език, в който няма двусмислици.
Изплува ми сцена от The Notebook, в която Раян Гослинг и Рейчъл Макадамс ще правят секс за пръв път в старата къща. Тя се вълнува и той се вълнува, и всички очакваме с нетърпение кулминацията на тяхната лятна любов и хоп… Али започва да мисли. Много се размисля и разваля всичко и най-вече настроението на Раян.
Пак се обичаха след това, но сякаш имаше нещо недоизказано. Да се чуди човек какво ли…
Скок в реалността с пресен случай от това лято. Възниква ситуация, в която се оказва с готин пич в едно легло за през нощта. Тя го харесва, той я харесва, но се започва едно мислене – кой как ще го възприеме, тя самата как ще го възприеме, той самият как ще се го възприеме, съседът как ще го възприеме и, разбира се, папата как ще го възприеме и о, нощта си минава, моментът също и останала само тъжната регистрация на грандиозно недоразумение.
Та така – може би нещата са наистина доста елементарни.
Ефективна комуникация. Да си говорим на един език, единствения, който отваря вратата на тайнството и слага ред в хаоса. Езика, за който сме създадени. Любов?
А има моменти, в които думи не са нужни.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.