Какво става с нас, когато героите ни вече ги няма?

Звездата от култовия сериал „Кръгът на Доусън“ Джеймс Ван Дер Бийк си отиде и остави след себе си спомена за едни по-невинни години

Посрещнахме вчерашната вечер с тъжна новина,

която разтърси всеки, роден в ранните – а в моя случай дори в късните – 90. Джеймс Ван Дер Бийк, звездата от сериала „Кръгът на Доусън“ (Dawson’s Creek), си отиде едва на 48 години. Причината – коварен рак на дебелото черво, който той не успя да пребори въпреки усилията, лечението и събраните средства в негова подкрепа. А хиляди по света останаха без още един „герой“ от своето носталгично и скъпо минало.

Напоследък сякаш станаха твърде много, не мислиш ли?

Лица, с които си израснал, които си чакал с часове да се появят на екрана след всяко прибиране от училище и във всеки свободен уикенд следобед. Лица, които ти носеха онова съкровено усещане, че всичко ще бъде наред, че си разбран, че не си сам и че някой друг преминава през същото в тази крехка възраст. И изведнъж ги няма.

Хиляди израснаха с „Кръгът на Доусън“. Дори и да не си го хващал по телевизията, в един момент всичко се намираше – на дискове, в торенти, споделено между приятели. После идваха разговорите: какво се е случило в последния епизод, кой кого е целунал, кой е по-хубав и всички онези детайли, които вълнуват едно много младо сърце. Но не беше само „Кръгът на Доусън“, който пазим дълбоко в себе си. Бяха „Бевърли Хилс 90210“, „Ориндж Каунти“, по-късно „Клюкарката“.

Само преди две години се сбогувахме и с очарователната Шанън Дохърти –

отново заради рак. Главна героиня в „Бевърли Хилс 90210“, но и в „Чародейките“ – един от първите „истински“ сериали, които ни сблъскаха със света на магията, с идеята какво означава да си част от нещо по-голямо, но и част от семейство – най-ценното. А преди нея си отиде и Люк Пери – другата голяма звезда в същия сериал. Някои казват, че макар героите им да не останаха заедно на финала, може би някъде другаде са. И след всички тези загуби се връщаме към една и съща мисъл: какво става със света – и с нас, – когато героите ни вече ги няма? Когато сме пораснали, плащаме сметки, носим отговорности, бързаме повече, отколкото искаме, а всяко кътче от онова блажено и скъпо детство – юношество – сякаш ни е отнето? Какво се случва, когато героите ни си отиват? Кой ще ги замести?

Всеки уважаващ себе си тийнейджър има своя сериал – онзи, който го е карал да мечтае за невъзможни първи любови и за драми, изглеждали тогава като края на света, било то „Бевърли Хилс 90210“, „Ориндж Каунти“ или „Клюкарката“. А някъде между тях стоеше „Кръгът на Доусън“ – сериалът, с който още около десетгодишни започнахме да се чувстваме пораснали.
Той стартира през 1998 г. в САЩ. Първата сцена – Джоуи и Доусън, легнали на леглото и гледащи филм, най-добри приятели, които изведнъж осъзнават, че порастват – остана в историята. Това бяха деца, които започваха да си задават въпроси, дремещи дотогава някъде дълбоко:

за любовта, за секса, за идентичността, за страховете, за семейството.

„Кръгът на Доусън“ ни отдалечи от лъскавия, почти недостижим свят на богатите и красивите от Бевърли Хилс и ни даде нещо друго – нормални, несъвършени, понякога наивни и уплашени млади хора. Тийнейджъри, които се срамуваха от телата си, които се лутаха между разума и желанието да прекрачат граници, които търсеха себе си и другите. Беше честен разказ за порастването – без филтри и без показност.

Още преди социалните мрежи, преди интернетът и виртуалният свят да обсебят живота на най-младите, „Кръгът на Доусън“ улови последния отблясък на едно по-невинно поколение – крехко, търсещо, объркано. Поколение, което влезе в новото хилядолетие без смартфони в ръка и без алгоритми, които да му обясняват света. Днешните деца знаят почти всичко – и то веднага. Информацията е на един клик разстояние. Но в края на 90-те и началото на 2000-те около определени теми витаеше мистерия: сексът, тормозът, социалната изолация, страхът да изпитваш нещо, което не можеш да обясниш. Сериалът даде език на тези усещания.

Всеки от нас се е припознавал поне веднъж –

когато сме били „приятели, но не съвсем“, когато сме се чувствали черната овца в семейството, когато сме се карали яростно с най-близките си, когато сме получавали най-ниската оценка в класа, когато са ни подигравали. „Кръгът на Доусън“ дефинира епоха, защото разказа нашата история – на децата на безвремието на 90-те, крехки и уплашени души в свят, който растеше и щеше да се промени завинаги. А ние – с него. А след смъртта на Джеймс Ван Дер Бийк разбрахме, че героите ни може да си отиват, но историите им остават – вплетени в нашите собствени.

Катрин О‘Хара – кралицата на импровизацията със странните сини очи

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.