Пет пъти „Брулени хълмове“ – коя версия да гледаш преди новия филм на Емералд Фенел

От Златната ера на Холивуд до суровата йоркширска реалност – селекция на екранизациите, които си заслужават времето ти

Емералд Фенел решава да пипне „Брулени хълмове“.

След Promising Young Woman и Saltburn – два филма за обсесия, мъст и хора, които унищожават онова, което обичат – избира да се изправи срещу романа, който всички знаят, но никой не е сигурен как да разказва. Премиерата наближава, а очакванията са високи. Фенел обича да провокира, обича да разклаща нещата и ако някой може да направи Хийтклиф още по-страшен (и по-секси), това е тя. Но преди да видим какво ще направи с него, си струва да погледнем назад. Към опитите на онези, които вече са се сблъсквали с въпроса: как се адаптира неадаптируемото? „Брулени хълмове“ не е история за любов. Това е история за обсебване, разрушение, отмъщение, призраци – и едва ли може да се събере в два часа филм, без да загуби нещо от жестоката си красота. Въпреки това Холивуд, британското кино и независимите режисьори се връщат към него отново и отново. Някои търсят романтика, други – сурова истина. Никой обаче не излиза невредим. Ето пет екранизации, които си заслужава да видиш преди премиерата на Фенел – всяка провалена по различен начин, но всяка със собствена визия за това какво всъщност означава да обичаш някого толкова силно, че да го разрушиш.

1939

Най-признатата екранизация е от 1939 година, режисирана от Уилям Уайлър, със звездна двойка – Мерл Оберън като Катрин и Лорънс Оливие като Хийтклиф. Това е дефиницията на Златната ера на Холивуд:

великолепна кинематография (носител на „Оскар“), драматична музика,

емоция на всеки кадър. Само че филмът се спира на половината от романа – Катрин умира, Хийткълиф остава, но второто поколение изобщо не съществува. Уайлър мрази финалната сцена с призраците на Хийткълиф и Катрин, бродещи из дивата пустош, но продуцентът Самюъл Голдуин го принуждава да я заснеме. Оливие и Оберън вече са по други проекти, така че призраците в кадър са… дубльори. Филмът е красив, емоционален, но едва ли най-вярната версия на романа.

1992

През 1992 година Питър Космински решава да покаже цялата история – и двете поколения, и цялата кървава вендета. Ралф Файнс дебютира като Хийтклиф, а Жулиет Бинош играе и двете Катрин – майката и дъщерята. Заснето е насред ветровитите йоркширски хълмове, с музика на Рюичи Сакамото

и изненадващо камео на Шинед О’Конър като гласа на Емили Бронте.

Бинош не успява напълно – акцентът ѝ се олюлява, а химията с Файнс не ни убеждава, че са „сродни души“. Въпреки това Стивън Спилбърг казва пред списание Time, че Хийтклиф на Файнс е „първичен, необуздан мъж“ – достатъчно, за да му даде роля в „Списъкът на Шиндлер“.

1998

1998 година носи телевизионната адаптация, режисирана от Дейвид Скинър. Орла Брейди играе по-възрастната Катрин, Сара Смарт – дъщеря ѝ, а Робърт Каванах е Хийтклиф. Това е първата версия, която наистина обръща внимание на второто поколение и показва пълния разказ на Бронте – вендетата, отмъщението, болката, която се предава като проклятие.

Каванах прави Хийтклиф брутален, измъчен и жалък едновременно,

докато Брейди внася духовитост и треска. Някои критици смятат това за най-точната екранизация – детайлите са прецизни, костюмите автентични, дори цветът на косата съответства на романа. Проблемът? Актьорите не са в правилната възраст за младите версии на героите и химията между Брейди и Каванах не е достатъчно убедителна. Но ако търсиш версия, която се придържа към текста – това е твоят филм.

2009

2009 година ни носи двучасов минисериал с Том Харди като Хийтклиф и Шарлът Райли като Катрин. Харди е в своята стихия – див, изгубил контрол, опасен и магнетичен. Събитията в тази екранизация са разказани в различен ред, има допълнения, които – в зависимост от гледната точка – обогатяват връзката между Катрин и Хийтклиф, но иконични моменти от романа са пропуснати: призракът на Катрин на прозореца, Хийтклиф, подслушващ разговора ѝ с Нели.

Въпреки това химията между Райли и Харди е безспорна,

а Харди – дори и със странната перука – може би е най-добрият Хийтклиф, когото сме виждали на екран. Любопитен детайл: Андрю Линкълн (по-късно Рик Граймс от The Walking Dead) играе Едгар Линтън. В крайна сметка това е серия от акценти върху романа, не пълна адаптация, но остава една от най-интересните версии.

2011

И накрая – 2011 година, филм от Андреа Арнолд. Тук романтиката умира напълно. Без музика. Почти без диалог. Само суровата жестокост на животa в йоркширската пустош. Това е първата екранизация, която използва чернокож актьор за Хийтклиф (Джеймс Хаусън) – точно както Бронте го описва в романа: „тъмнокож циганин по външност“. Кая Скоделарио е Катрин,

а филмът е интимен, абстрактен, потапящ зрителя в елементарното сърце на историята.

Първата половина е толкова мрачна, че дори и романтика да търсиш, няма да намериш. Но ако искаш версия, която набляга на готическия елемент в разказа – намери я.

Марго Роби в най-скандалната адаптация на „Брулени хълмове“ досега

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.