Фил Колинс – обикновеният човек, който стана легенда
Празнуваме 75 години на барабаниста, който промени хода на музиката
Превод от италиански – Кристияна Бурдева
Всички, които обичат онзи жизнен период, доминиран от британската прогресив рок сцена на седемдесетте години,
със сигурност пазят в сърцата си цяла галерия от музикални герои. Сред тези легенди Genesis заемат особено място, където един барабанист завинаги промени историята на групата. Да, става въпрос за Фил Колинс. Той невинаги е бил част от Genesis. След два доста интересни албума – From Genesis to Revelation и Trespass – английската група се оказва през 1971 година без китарист и без барабанист. „Е, мястото е твое, ако го искаш“, казва по телефона на Колинс лидерът на Genesis Питър Гейбриъл.
Колинс бил музикално „неграмотен“ –
не можел да чете ноти, но можел да усеща музиката. Към него в това, което щяло да стане „класическият“ състав, се присъединява Стив Хакет, водещ китарист и музикален гений. Фил, новодошлият, пристига на пръсти: от съвсем различна социална класа и с малко очаквания. Просто иска да свири както умее – а умее отлично.
Присъединява се към тримата основатели, които са го поканили – фронтмена Гейбриъл, Тони Банкс на клавишни и Майк Ръдърфорд на бас и ритъм китара. Както всички „закъснели“, отначало стои малко настрани, но успява да се вкопчи в звученето на групата – не само в ритъм секцията, но и с гласа си в беквокалите. Това е така, защото той не е просто ритмична основа, върху която да се наслагват ноти: Колинс е цялостен композитор, който обогатява секция, където чистата мелодия не достига.
Дори изпява цели песни като единствен вокалист.
Великите албуми, пред които всеки фен се покланя, излязоха последователно с този състав: Nursery Cryme, Foxtrot, Selling England by the Pound и The Lamb Lies Down on Broadway. След този последен монументален двоен албум през 1976 година Питър Гейбриъл напуска групата и въпреки многократните и изтощителни прослушвания за намиране на нов певец именно Фил Колинс е човекът, който окончателно поема микрофона и тласка групата напред към нови хоризонти. Така приключва „ерата на Питър Гейбриъл“.
Точно тогава Фил Колинс се превръща в нещо друго за всички. Остава същият човек – дребен на ръст барабанист, който премина от задните редици до най-близкото до публиката място на сцената. Не е харизматичен, няма онзи поетичен и мистериозен чар на карнавалския си предшественик пред микрофона. Пристигат A Trick of the Tail и Wind & Wuthering преди друго голямо заминаване – това на Стив Хакет, все повече маргинализиран в групата. После идва… And Then There Were Three, който, както самото заглавие казва, представлява новата музикална посока, в която „остават трима“. Гласът на Колинс става разпознаваемият тембър,
но по-важното – музикална икона.
Genesis постига огромна популярност с хита Follow You, Follow Me. Следва Duke – последният истински прогресивен рок албум на новия състав, с един от най-големите им хитове Turn It On Again – и след това по-осемдесетарските Abacab, Genesis и Invisible Touch. Групата вече е по радиостанциите по целия свят, пълни стадиони, появява се в телевизионни предавания навсякъде.
Колинс е преди всичко човек като всички останали, със собствените си житейски работи – щастливите и тъжните, големите успехи и катастрофалните провали. Към днешна дата той има зад гърба си три развода и пет деца от различни семейства. И именно „благодарение на“ провала на първия му брак славата на Genesis почти бе засенчена от соловата му кариера. През 1981 година, след като записа няколко демота и по съвет на ръководителя на лейбъла на групата, цялото това лично отчаяние излива във Face Value, първия му солов албум, записан между Duke и Abacab.
Фил Колинс постига световен успех, достигайки до дори по-широка публика от тази на групата му.
И успява по същия начин, по който се присъедини към Genesis: без твърде много претенции, просто с желание да прави музика. През 1985 година той издава No Jacket Required, друг албум с огромни хитове, и… But Seriously през 1989 година, който съдържа безсмъртната Another Day in Paradise. Милионите продадени плочи превръщат барабаниста певец в истинска жива легенда. Мнозина хора го познават по-добре като солов изпълнител, отколкото заради кариерата му с двамата му колеги от групата Банкс и Ръдърфорд.
А дори не споменахме първата му номинация за „Оскар“ за Against All Odds (Take a Look at Me Now) и момента, когато действително го спечели през 1999 година с You’ll Be in My Heart от саундтрака на Дисни филма Tarzan. Физическите проблеми – със слуха и гръбначния стълб, особено след лошо падане – имаха катастрофален ефект върху здравето и външния вид на Фил.
Днес, на 75-ия му рожден ден,
единственото, което ни остава, е да признаем, че най-известният барабанист на всички времена държи безспорния рекорд за сълзите, които той, със и без Genesis, е докарал на милиони мечтателни очи.
Дейвид Боуи – десетилетие отвъд вечността
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и дале
