Давос 2026: бъдещето говори, миналото крещи

А Gen Z седи на последния ред и се чуди кога някой ще започне да говори на човешки език

В Давос бъдещето винаги изглежда подредено и добре формулирано.

То идва с думи като „визия“ и „устойчивост“, изречени от хора, които рядко изпитват  последиците. От другата страна на екрана Gen Z слуша и прави най-типичното за себе си – eye-roll-ва. Не защото не ни пука, а защото вече знаем какво следва. И сме пределно наясно, че между казаното и реалността има пропаст. Мъже на пределна възраст, пристигнали с частните си самолети, размятат лозунги и обещания за бъдещето, а настоящето… то чака пред вратата и не е поканено.

Сцената на форума е един отделен свят.

Изпълнен с речи и презентации, които звучат като нахъсващ, но леко манипулативен TED talk с перфектна акустика. За присъстващите вътре всичко започва „след“ нещо. След реформи и инвестиции. След някоя друга среща, на която същите тези хора ще вземат важни решения за всички нас. Като че ли бъдещето е просто някоя панелна дискусия и ще започне, когато нечия ръка се протегне и натисне правилния бутон.

Тази година контрастът имаше и лица.

В едната реч – бъдеще, общност, климат. В другата – сила, стени, „ние срещу тях“ и глас, който не търси диалог, а аплодисменти. Два свята на една сцена. И поколение отдолу, което не се припознава напълно в нито един от тях.

Gen Z не предвижда какво ще се случи през 2040 г., а се бори с наема за следващия месец, бърнаута и тревожността за реалния свят, който тъне в разруха. Докато едните говорят за надежда, другите се чудят колко струва тя.

Не отричаме идеите, все пак чрез тях светът се движи.

Отказваме обаче дистанцията между микрофона и живота. Между визията за бъдещето и сметката за водата. И не харесваме правилата, създадени от хора, които не живеят с последствията им.

Почти комично е. Докато някой отвисоко говори за „общото ни утре“, ние си мислим кой ще може да си позволи това утре и кой ще бъде изключен от него още в началото. Не искаме да сме герои на революция, да прекараме живота си по протести или да ни ръкопляска цяла зала по команда.

Искаме нещо доста по-неудобно – реалност, в която думите означават нещо

и бъдещето не се приема като маркетинг стратегия на някой политик. Защото това май сме го виждали вече. И не работи.

Ако властта беше в ръцете на Gen Z (Част 2)

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.