Дейвид Боуи – десетилетие отвъд вечността

Десет години по-късно Боуи все още пренаписва правилата

Изминаха 10 години, откакто легендата Дейвид Боуи ни напусна.

Само ден след рождения му ден, в който би навършил 79 години, мащабът на промените, настъпили оттогава, звучи почти невероятно. Откакто The Starman, The Thin White Duke или най-емблематичното му превъплъщение или алтер его, Ziggy Stardust, „стъпи“ на Земята за последен път, светът безвъзвратно се промени, но неговото присъствие в културата остава все така осезаемо и непреходно.

В крайна сметка той със сигурност беше извънземен, който просто се прибра у дома си.

Помните ли, че след смъртта му беше открита нова хипотетична планета (Planet Nine)? Боуи сякаш е живо въплъщение на собствения си персонаж от The Man Who Fell to Earth.

В такива моменти често се питам: какво ли би казал Боуи? Не просто защото е самият той, а заради ума му – уникален, сякаш действащ по тотално различен начин. Това сякаш обяснява защо неговите произведения все още имат смисъл в свят, който все по-бързо върви към разпада. Ето защо или може би точно затова той си тръгна през 2016-а, която никак не беше лека. Брекзит, после Тръмп и още толкова много събития, които последваха.

Той се поклони на ръба на един нов свят, който за съжаление трябва да съществува без него.

Затова в моменти на криза и несигурност се връщам към личната си връзка с неговото изкуство.

Не е изненада, че в края на 2025-а V&A East Storehouse в Лондон отвори дългоочаквания David Bowie Centre – специално пространство, което съхранява над 90 000 предмета от личния му архив, събиран целенасочено от самия него.

Колекцията включва всичко – от скици и сценични костюми до плакати и нереализирани проекти.

Но тези артефакти не са просто музейни експонати, а доказателство, че за Боуи модата, визуалното изкуство и музиката никога не са съществували поотделно или във вакуум, а са части от една цялостна идея и визия. В чест от годишнината, а и като реверанс към наследството му избрах три предмета от колекцията, които по особен начин отразяват еклектичната му личност и неподражаемия му светоглед.

Снимки: David Bowie Centre at V&A East Storehouse

Модата като идентичност присъства ясно в костюма от Live Aid, 1985 г. Привидно сдържан, той показва как Боуи използва облеклото като език, като начин на свързване с инакомислещите, с бунтарите по душа. Всяка линия, материя, детайл и вдъхновение са в синхрон, който изгражда образа, а не са базирани на мимолетни тенденции, превръщайки стила му в продължение на музикалното послание. Боуи имаше не само талант да се преизгражда, но и да въплъщава духа на времето, превръщайки се в епоха или по-скоро – множество такива.

Снимки: David Bowie Centre at V&A East Storehouse

Провокацията и пърформансът, от друга страна, се материализират в яркочервените винилови ботуши, създадени от Kansai Yamamoto. Освен че са ексцентрични, театрални и безкомпромисни, те отново въплъщават иконоборческия му подход към сцената и към самата идея за звездата (не само рок), размивайки границите между пол, жанр и визуална експресия. Авангардните японски дизайни са и в основата и на образа на Ziggy Stardust.

Снимки: David Bowie Centre at V&A East Storehouse

Визуалният артист в Боуи се разкрива най-деликатно в портрета на Иги Поп от 1976 г. – тиха, почти интровертна творба, която показва способността му не просто да създава образи, а да наблюдава, анализира и интерпретира хората около себе си. Не е тайна, че Иги е и негов дългогодишен приятел и колаборатор, особено в годините на съжителството им в Берлин между 1976-а и 1978-а година, когато Боуи създава емблематичната си трилогия, а Поп записва The Idiot и Lust for Life.

Да избереш само три предмета е почти невъзможно и вероятно изборът би се променял всеки път при нов поглед към архива. Но именно тук се крие и по-големият въпрос, който Боуи ни остави:

какво означава да бъдеш истински креативен в свят, обсебен от повторяемост и оптимизация?

Във време, в което алгоритмите предвиждат вкусовете ни, Боуи все още остава пример за нещо радикално различно – артист и човек, който не търсеше съвършенство, а трансформация. В тази връзка препоръчвам да се запознаете с неговите мисли относно влиянието на Интернет в зората на поредната дигитална революция в края на 90-те чрез горното видео. Отново, какво ли би казал той днес за изкуствения интелект?

Неговата работа не следва епохата, тя я прекроява.

И може би точно затова колкото повече технологиите се опитват да имитират креативност, толкова по-ясно осъзнаваме, че човешкото въображение, с всичките си рискове, противоречия и грешки, остава пространство, в което нито един алгоритъм не може да бъде Ziggy Stardust.

Сид Барет – психеделичният призрак, който никога не напусна Pink Floyd

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.