Нова книга и Августин Господинов в действие

Наричат го «явлението» в българската литература. Едва ли Илиян Любомиров, познат повече с псевдонима си Августин Господинов, има нужда от представяне. Дебютната му книга «Нощта е действие» предизвика истински фурор, силни и противоречиви реакции, което винаги е гаранция, че източникът притежава магнетизъм, което привлича вниманието ни. Ролята на котката, която ще бъде погубена от любопитството, не е за нас, но желанието да разберем за предстоящите събития, в които ще участва, за новия му ръкопис, който ще бъде издаден съвсем скоро, и чия ръка да държим, за да продължи светът да се върти в правилната посока, ни отведоха при това момче, което завинаги остава в бляновете на своето лято.

За Лятото, което отказва да си отиде  

До какви разклонения те отведоха линиите на живота ти?
До това да се чувствам на място без значение къде съм. След като успешно завърши първият семестър в Творческа академия „Валери Петров”, си дадох време да обиколя доста градове в България, в които никога не бях стъпвал, и да се запозная с достойни и смислени хора, които успяват да поддържат духа си силен. Като изключим, че си сецнах кръста при далеч негероични обстоятелства, мога да кажа, че това лято беше добро с мен.

Преодоляваш ли лятото в себе си, когато настъпят студените сезони?

Лятото е въпрос на избор.

И през останалото време не спирам да търся и откривам ежедневни магии, да се удивлявам, да обичам, да излизам от зоната си на комфорт и да се надскачам. Детето в мен обаче е най-живо през август.

Трябва ли да си в определена обстановка, настроение и сезон, за да дадеш възможност на стиховете да дойдат при теб?
Трябва съзнанието ми да е свободно, сетивата ми да са подострени и да съм сам. Последното е лукс, който все по-рядко мога да си позволя.

Предстои ли нова книга от теб и ще открием ли част от топлината на лятото в нея?
Преди няколко дни пристигнах в Созопол и завърших ръкописа на следващата си стихосбирка, който започнах пак тук преди две години. Казва се „Лято” и в нея ще откриете мен, което е същото.

Предпочиташ лошото време в хората или лошото време навън?
Когато времето в мен е купесто лилаво, не забелязвам какво е навън.

За близостта, която спасява

По-близки ли са Илиян и Августин един с друг, отколкото с тези около тях?
Пълен и цял сме.

Когато те попитам „Как си”, винаги отговаряш „Рай съм“. Когато не се чувстваш добре, може ли друг да те почувства?
Не понасям хора, които се оплакват, и се стремя да се обграждам с такива, които ме зареждат, а не ме изсмукват. Когато не се чувствам добре, имам нужда единствено от себе си.

Кой от обкръжението ти е помогнал да избегнеш капаните на затваряне в себе си и евентуално отчуждение, което често застига активните в публичното пространство хора?
Убедих се, че приятелството не се проверява само в моментите на трудности, но и в миговете на успех. Прекалено малко хора имат широтата да се радват искрено на чуждото щастие и съм благодарен, че около мен такива не липсват. Светът се понася по-леко, когато знаеш, че имаш своята Моника.

Разкажи ми какво означава семейството за теб?
Имам здрави и чисти отношения със семейството ми, което винаги е подкрепяло изборите ми. Безценно е усещането да знаеш, че си обичан и приеман безусловно. Силно се надявам и аз да мога да изградя такава връзка с децата си.

Имаш по-малка сестра, за която често говориш, и ми е интересно колко силно влияние има нейната преценка за нещата, които пишеш, и хората, с които я запознаваш? Ако можеш да вземеш конкретно качество от нея, какво би било то?
Сестра ми е на десет и като порасна, искам да стана като нея. Неземно създание е. Доверявам ѝ се напълно за всичко, защото съзнанието ѝ е високо и чисто. И макар още да не е чела Албер Камю, тя ежедневно изживява неговата максима, че свободен е този, който може да си позволи да не лъже. Към тази свобода се стремя и аз.

За литературното пространство, което есента приютява

Имам любим автор, който е казал: „Увличат ме тези книги, които, след като прочета до края, си казвам: би било добре, ако този писател бе моят най-добър приятел, ако можех да му звънна по телефона, когато поискам, за да си поговорим.“ Имало ли е  такива автори и книги за теб?
Все повече се пазя от това да се запознавам лично с авторите, които ценя професионално, защото натрупах достатъчно разочарования от разминаването между талант и човечност. Макар и наивно от моя страна, аз се възхищавам повече на добрите хора, отколкото на добрите писатели. Познавам едва десетина, на които винаги мога да се обадя, и се радвам, че имам възможността да се уча от тях в Творческа академия „Валери Петров”.

В този ред на мисли ми разкажи за историята на един октомврийски трабант и авторите, които ще го подкарат?
Това да трансформирам един стар трабант в мобилна книжарница за съвременна българска литература и да запознавам читателите с най-интересните съвременни български автори е стара моя мечта, по която работя активно в момента.Ще се предлагат книги предимно на живи писатели и поети – не защото не трябва да помним, познаваме и ценим големите имена от миналото ни, а защото вярвам, че трябва да се научим да уважаваме творците приживе.

Ако всичко върви по план, в началото на октомври книжният автомобил ще бъде готов да поеме по своя път. 

Наскоро получих номинация за Будител на годината и за мен е е важно да оправдавам ден след ден това признание.

Останалите интересни литературни събития, които очакваш с нетърпение?
За първи път ще имам възможността да съм част от програмата на „Аполония” и на пети септември да чета редом с Рене Карабаш и Константин Трендафилов в Созопол.Премиерата на новата ми книга ще бъде в София след по-малко от месец, а през октомври ще я представя в още 15 български града, защото вярвам, че с литературата всичко е лично и държа на общуването с читателите си.Мога спокойно да кажа, че имам нетърпение, което е доста по-силно от това да нямаш търпение.

Няколко думи за разликата в начина на изразяване между поезия и проза и защо някоя от тях е за предпочитане?
Less is more и за мен е истинско постижение да успяваш да предаваш емоции и смисъл с възможно най-малко думи. Еднакво изкушен съм както от поезията, така и от кратките прозаични жанрове. Критерият ми за писане е, когато прочета един текст, да ми се прииска да съм го написал аз.

Къде е мястото на егото в произведенията ти и живота?
Егоцентризмът при мен има изцяло защитна функция и рядко проявленията му присъстват в текстовете ми. Вярвам в себе си, но се уча на смирение.

Отношението ти към критиката и нейните нездравословни варианти?
Няма по-ценно нещо за един творец от компетентната, професионалната и градивна критика и съм благодарен, когато я получавам. За да бъдеш такъв критик обаче, са необходими освен солидни познания и желание да развиваш средата, а не само да сочиш с пръст и да отричаш.

Хейтът е национален спорт, в който ежегодно достигаме нови висини. Жалко, че няма изгледи скоро да стане олимпийска дисциплина.

За човека, който постига своето бъдеще чрез миналото си

Връщаш ли се към твои стихотворения, които са твърде далечни във времето, за да редактираш текстовете, грешките и музите си?
Няколко пъти съм допускал тази грешка, преди да се убедя, че думите са нищо, ако бъдат извадени от контекста. През последните години темите, които ме провокират да пиша, се промениха, с което и стилът ми пое в друга посока. Писането се учи с писане, четене и живеене, а времето е най-добрият критик.

В един японски филм, наречен „Живот след смъртта“, трябва да си избереш един-единствен спомен от живота, който впоследствие непрекъснато ще изживяваш. (…)  Разкажи ми за този спомен, който ти би избрал?
Бих си избрал това да е моментът, в който си поемам последната си глътка въздух, преди да си отида. Старостта ме вълнува, млад вече съм бил.

Често цялото ни допада, но ни е трудно да приемем подробностите в човек. Какви качества цениш най-високо и какви качества те отблъскват най-силно – и в теб, и в хората изобщо?
Перфектен може да е единствено човекът, когото обичаш, и тогава всяка подробност има значение.Нищо не ме възбужда повече от жена, която е по-добра от мен в дадена област, и нищо не ме отблъсква така, както малодушието. В себе си най-силно презирам това, че не мога да забравям.

Страховете, които остави в миналото, и тези, които мислиш, че е възможно да срещнеш в бъдещето си?
Когато бях малък, се страхувах далеч по-рядко, защото не оценявах осъзнато колко имам да губя. И до ден-днешен обаче страхът от провал е нещото, което ме кара и за миг да не спирам да се развивам.

Ако трябва да напишеш епитафия за Земята, каква ще е тя?
ти си роза ти си крем
всички ще умрем

Съвети за съхранение на едно непобедимо лято, което да ни топли в дълбините на зимата?
Търсете вашата песъчинка.

Виж спретнатото интервю с Констанин Трендафилов.