Между Милениалите и Джен Z: история за прехода, не за сблъсъка

Поглед към разликите между двете поколения през очите на човек, роден на самата граница

Да поставяш представителите на цели генерации под общ знаменател, е като да твърдиш, че Земята е плоска.

„Разни хора – разни идеали“ е теорема, в която умират всички формули за утопично единство и унифициране. Но все пак историята и социологията доказват, че всяко ново поколение носи свой собствен заряд, оригинален почерк, по-особен вкус към живота, нови стремежи и визия за бъдещето. Бумърите остават в хрониките със своя работохолизъм, материална осигуреност, устойчивост. В родния контекст, това са хората, изживели последните десетилетия на социализма – много от тях бленували демокрация и капитализъм. Младежите на 60-те години се разписаха в историята с Пражката пролет, студентските вълнения, обхванали света, хипи идеологията, непреходно добрата музика, новата вълна в киното и модата, сексуалната революция…

На Милениалите се падна да бъдат „пионерчетата“ на дигиталната ера.

В България родените през 80-те и 90-те се пръкнаха на ръба между два политически строя – появиха се в горещия ентусиазъм на своите млади родители и израснаха в техните разочарования и несбъднати очаквания. Имаха компютри, дънки и маратонки, ядяха „Макдоналдс“, научиха два чужди езика и много от тях заминаха към по-светлото бъдеще – навън.

Покрай протестната вълна, обхванала страната, изгря звездата на Поколението Z – родените приблизително до 2010 година. Те сега завършват гимназии и университети, живеят с усещането, че принадлежат на света и светът принадлежи на тях. Внасят свежи очаквания за работната и културната среда, за начина, по който може – а не трябва – да се живее. Амбициозни са, но и тревожни. Имат големи цели и прагматични възгледи за света.

Не се страхуват да разклащат, разместват и сриват концепции и социални норми.

Те са на 20–27 години и не само мощно навлизат в икономиката и социалните движения на нашето време – определят ги. Ето и основните разлики между Милениалите и Джен Зи-тата през призмата на някой, роден точно на границата между двете поколения – 1997 година, – каквато е авторката на този текст.

Реализъм/Оптимизъм

Милениалите бяхме възпитани, че който учи, ще сполучи. Игрите ни почиваха изцяло на въображението, мечтите ни винаги водеха напред и нагоре. Поколението Z не са песимисти, но са формирани в по-скептична, среда – политическо разочарование, краен капитализъм, прямо отношение към материалните въпроси.

Индивидуализъм/Екипност

Според статистиката 70% от представителите на Поколението Z са убедени, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да го направиш сам. Предпочитат хоум офиса, индивидуалния график, приоритизират времето за себе си. Милениалите често пренебрегваме своите нужди в името на задачите, които трябва да бъдат свършени, очакванията на околните. Не можем да казваме „не“ и после се чудим какъв е този тотален бърнаут. Джен Зи-тата държат на баланса между личния и публичния живот, затова отнасят критики, че са мързеливи или несъпричастни. Истината е, че просто са по-малко склонни на компромиси с целите и принципите си.

Дигитални пионери/ Виртуални деца

Според американския изследователски център Pew Research за 40% от Поколението  Z работещият Wi-Fi  е по-важен от работещите тоалетни. Милениалите знаем и 2 и 200 – започнахме от настолните компютри, елементарните графики и чатове, телефоните тухли, факсовете, дискетите, видеокасетите, за да станем свидетели на възхода на социалните мрежи, смартфоните и изкуствения интелект. Джен Зи-тата са формирани в свят, в който всяка информация е достъпна, а всяко съдържание е „на поискване“. Те по-скоро възлагат надежди на ИИ, защото са привлечени от практичните и креативни възможности на технологията.

Смяна на роли/ Смяна на места

Поколението Z е по-гъвкаво в ролите, които поема на работното място и в живота. Много от тях не се задоволяват с идеята за една професия или праволинеен кариерен път – готови са да експериментират с различни сфери и задачи, за да усвоят повече умения и да не изпуснат интересна възможност. Много от тях са активисти и фрийленсъри. Милениалите не се чувстват закотвени на едно място и също търсят гъвкавост, но по-скоро сменяйки работното място с по-перспективно такова.

Глобални граждани

На момчетата и момичетата от Поколение Z не е нужно да обясняваме дали сме европейци или как ще ги стигнем американците. Те чувстват, че България е част от Европа – в географски и духовен план. В същото време са израснали с безусловна свързаност със света. Едва ли има поколение досега, което да се е чувствало по-свързано помежду си в глобален мащаб.  

Толерантност и приобщаване

Поколението Z държи на психичното здраве, разнообразието от етноси, религии и езици на работното място. Те по-малко поставят под въпрос правата на хората в неравностойно положение, хората с различна сексуална ориентация, равнопоставеността на мъже  и жени. Джен Зи държат на приобщаващите политики и флуидността и насърчават брандове, които предприемат действия в тази посока. На работното място, в обществения живот и в семейството това не е сблъсък, а взаимно калибриране. Всяко поколение досега предлага своите опит, дисциплина и познание.

Поколението Z владее на „новия“ свят със своята гъвкавост.

Може би е важно да си припомняме, че поколенията не се заместват, а се допълват – и от този баланс зависи устойчивото бъдеще.

Ако властта беше в ръцете на Gen Z (Част 1)

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.