Какво ново, какво старо видях?

Самуил Петканов за най-многолюдния протест срещу управленското статукво, на който е бил през това хилядолетие

снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia 

Бях на най-големия протест срещу политическото статукво!

По-голям от тези през лятото на 2020, посетен вероятно от пиковите точки на протестите от 2013 (и зимните, и сетне тези срещу кабинета Орешарски), буен и бурен, но за щастие без толкова ранени и бити хора, колкото на 14 януари 2009-а година. На протестите в началото на 1997 още не бях навършил 7 години, затуй няма да е честно да правя паралели с тях. А и в онези съвсем аналогови времена хората не функционираха благодарение на тик-ток алгоритми. Но количеството хора не беше най-впечатляващото, а огромният доминиращ процент хора на под 25-годишна възраст. Това беше най-голямата разлика с протестите досега.

Децата се политизираха неочаквано и внезапно.

Да, формалният повод за протестите беше скандалният бюджет 2026, но той е просто поредната песъчинка от скандали, която даде достатъчна тежест каруцата на всенародното недоволство да прелее. И ясно посочиха олицетворението на дисфункционалните институции, на нередностите във всички нива на властта, на крещящата несправедливост и двоен аршин в правосъдието, за икономическите неволи, за насилието в обществото, за качеството на футбола и за каквото още се сетите! Нерегламентираното узурпиране на властта, неформалното му срастване с какви ли не институции, което беляза повече от половината живот на тези деца, които през 2013-а още учеха азбуката, доведе до това те да излязат по улиците на цяла България и да кажат, че са недоволни.

Приликите с преди са болезнени –

видима алтернатива и силни фигури и политически формации, които да съпроводят това недоволство към легитимна реформаторска власт липсват. Това е повод за разединение, особено ако протестът прерастне в протестна вълна. А задкулисието е много добро в това да вклинява раздор и свои агенти, които да саботират всеки опит България да се събуди един ден с честно правосъдие, свобода икономика и функционални институции, които не слугуват на този или онзи, а на народа си.

Но разликите са вдъхновяващи –

никой не можеше да предвиди как и защо сега внезапно стотици хиляди млади хора в страната излязоха и запяха в един глас, че не искат Пеевски да падне върху тях. Непредвидими са, може би и хаотични. И това е чудесно, защото няма как да бъдат яхнати и обуздани.  Подмяната на исканията им, която властискащите ще се опитат да направят, ще бъде с ограничен ефект. Колкото и наивност да има в тези млади хора, както и във всяка група от над пет души в тази страна, те няма да дарят безусловна вяра и копнеж на когото и да било. И след като видяха колко са много и колко са шумни,

може би ще се създаде гражданска култура, която винаги е готова да потърси сметка и да попита КОЙ поръча поредното безобразие. 

Дано има още протести и граждански реакции срещу безобразията, защото когато политиците останат без натиск, сред тях избуяват най-наглите бурени. А младите хора са тези, които имат най-много какво да губят, ако не реагират звучно и масово — те могат да загубят младостта си в безвремие, също както го направихме ние от предните поколения, карайки се за дребни различия, докато дебели безличия изнасилват държавността.

Забравената гимнастика на критичното мислене

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.