Реквием за една легенда: спомени за Боби Банев

Отиде си не само култова личност за медиите и културата в България, но и приятел. Ето какво си спомня за него един от тях - Тео Чепилов!

Снимки: Facebook

Първото, което виждаш във физическото присъствие на Боби Банев, са очите.

Черни, огромни, блестящи. Очи на кинозвезда, каквито вече няма на екран. Очи, които са видели всичко на света, но не спират да блестят с детски плам. Очи на грешник, но също някак си и на светец. Пълен парадокс: погледът на Банев е тежък, но същевременно благ. Предразполага, но пък небрежно ти казва: „Не се ебавай!“. Факт е, че няма как да го излъжеш. Можеш да опиташ, но само ще си изпросиш крива усмивка и лице, наклонено в ирония. Няма да има скандали, няма да има сочене с пръст. Банев не си губи времето да се конфронтира за глупости, той е над нещата. Не само защото се извисява буквално и преносно над средностатистическия гражданин. Това е неговото основно състояние.

В повечето време излъчва заразително спокойствие.

Освен ако не се стигне до тема музика. Тогава не просто се разпалва, а включва на спортен режим. Направо имаш чувството, че говориш с футболен хулиган, току-що дотърчал от стадиона. Нормално. Банев е задълбал повече в музиката, отколкото Димо Падалски в географията. Също, не е решил – не е спечелил някоя от онези енциклопедичните викторини. Ни акъл му липсва, нито интелект. Банев обаче не е от типа дървени философи, които на всяка цена трябва да блеснат с познания. Въпреки че е изгледал цялата видеотека, изчел цялата библиотека и изслушал цялата фонотека, той никога не те прекъсва. Вместо това умело поддържа диалог. Провокира мисли. Не чете лекции. Говори тихо, с кадифен тембър. От време на време мелодично извисява глас, за да подчертае някой важен детайл тук и там. Все пак е творец. Писател.

Човек, който знае как работи Вселената и може да го обясни нагледно, забавно и някак достъпно.

Като за всяка публика. Минал е през какво ли не. Създал е не една и две кариери. Някои даже са му благодарни. Други удобно вече са забравили. Сблъсквал се е с успехи, провали и пак, и пак, и пак. Проекти са му разбивали сърцето. Други са потъвали под краката му. Повечето са му носели респект и овации. И въпреки това Банев не е станал безчувствен. Не се е предал даже и за секунда. Не се е спрял. Много хора не могат да разберат как го прави. Банев е енигма. Видимо не работи, а върши работа. Носи се елегантно през живота. И тук не става дума само за мода. Стилът му е безупречен. Даже в дни, в които не е нужно да си издокаран. Банев просто излъчва рокендрол. Всяка дреха върху него заспива, а небрежните детайли се превръщат във фешън стейтмънт.

Хората, които не го познават, често се чудят. На какво се дължи успехът му с жените? Никой не знае. Ако трябва да заложим на една теория: Боби Банев е съвършеният джентълмен. Класически кавалер като отношение. Без да е ретро в общуването, разбира се. Едно обаче е сигурно – Банев е истинска легенда. Всички го познават и даже не знаят откъде. Няма една история, няма една среща. Просто Боби е вечното присъствие във всяко заслужаващо внимание събитие. Като истински трендсетър той те чака на вратата.

Защо пиша в сегашно време ли? Защото Банев е жив в сърцата ни.

Сега и завинаги. Всеки има своята случка с него. Моите не са за разказване, затова няма и да ги разкажа. Не ме бива много по некролозите. Не мисля, че се справям особено добре и с този текст. Ако ролите бяха разменени, Боби Банев щеше да напише по-добро опело за мен, сто процента съм сигурен в това. Аз мога само да кажа: „Копеле, липсваш ми!“. И да си пусна Seattle mix в Spotify.

Почивай в мир, брат. Истинските легенди като теб никога не умират.

The Local – Тео Чепилов

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.