5 исторически места в България, до които да се докоснеш

Ана-Мария разтваря пред теб картата на миналото и те потапя в пулса на историята

Днес те разхождаме из прашни крепости и тайнствени проходи,

в които историята оживява пред очите ти. Там, където камъните нашепват грохота от велики битки, вятърът носи имената на храбри и честолюбиви герои, а земята пази спомена за непримиримите българи. Ще преминем заедно през долините, където са запечатани завинаги стъпките на войниците, и ще се поклоним пред величието на върховете, видели и поражения, и възходи, но не и примирение. Това не са обикновени туристически дестинации, а местата, където българите са защитавали държавата и честта си без право на отстъпление.

Приготви се за пътуване през вековете, което ще те накара да настръхнеш…

От величието на Търновград до мъжеството на Ключ, от клетвата в Панагюрище до подвига на Околчица и славната победа при Траянови врата. Навсякъде, където спреш, историята ще те хване за ръка и ще ти прошепне: „Помни ни, защото благодарение на нас още си тук“.

Проходът Траянови врата и победата, която слага началото на Българския златен век

На около 60 км югоизточно от София, между Ихтиман и Костенец, на мястото, където днес минава автомагистрала „Тракия“, се намира проходът Траянови врата. Отбивката към историческия обект е малко след село Стряма, добре обозначена с кафяви туристически табели. До самите руини може да стигнеш с кола по асфалтов път, като има малък паркинг и туристически център, където да се отбиеш. И все пак да си дойдем на думата: кое е историческото събитие, което ме накара да се отправя насам? Естествено че Битката при Траянови врата (17 август 986 г.) и победата на бъдещия цар Самуил над император Василий II, по-късно наречен Българоубиец. Византийската армия е буквално смазана от българските войски, а поражението им е толкова тежко, че Византия не предприема нов поход срещу България цели 28 години. Именно тази победа укрепва българската държава и слага началото на възхода при цар Самуил – последният велик владетел на Първото българско царство.

Но по-важното е какво можеш да видиш днес? 

На първо място реставрираната крепост Траянови врата. Тя ще те впечатли със своите каменни стени, възстановени кули и портата, през която са минавали византийски и български армии. Панорамната площадка ще ти даде изглед към Ихтиманския проход, където ще усетиш дори към днешни дни колко стратегическо е било мястото. Наоколо има пейки и сенчести алеи, където ще можеш да се разходиш и да направиш пътуването си още по-пълноценно с добре прекаран ден на открито. Когато застанеш между каменните стени на прохода и погледнеш нагоре, ще видиш само тясна ивица небе. Там, в този капан между планините, българите са превърнали смелостта си в оръжие и са променили генерално хода на историята. Камъните мълчат, но под тях все още тупти ритъмът на битката и онзи първичен вик на свободния народ, който не се дава без бой.

Крепостта Царевец и последният пламък на Българското царство

В самото сърце на Велико Търново, разположена на хълма Царевец и обградена от извивките на река Янтра, се намира великолепната крепост Царевец. До там се стига лесно пеша с начална точка центъра на града по Стария мост над реката. Входът е обозначен с величествена порта и каменна пътека, която води нагоре към древната крепост. Но по-важното е:

кое ще накара краката ти да потреперят точно там?

Когато през лятото на 1393 г. османските войски обсаждат Търново, градът е вече повече от два века столица на България, обкичен с бляскави дворци, патриаршеска катедрала и оживени пазари с благоуханни аромати. След тримесечна обсада, в която българите се отбраняват отчаяно, крепостта накрая пада в боя, а градът е изцяло опожарен. Именно с това събитие се слага краят на Второто българско царство. Днес на крепостта можеш да видиш патриаршеската църква „Възнесение Господне“, която е възстановена върху старите основи с модерни стенописи, разказващи историята на България.

Освен нея ще зърнеш и двореца на българските царе,

откъдето някога са се управлявали земи от Адриатика до Черно море. Както и емблематичната Балдуинова кула. Сега тя е възстановена, а в нея според легендата е бил затворен император Балдуин Фландърски след битката при Адрианопол. Препоръчвам с две ръце да разгледаш програмата и да планираш пътуването си така, че да успееш да хванеш и вечерното шоу „Звук и светлина“, което пресъздава падението и възхода на Търново с музика, камбанен звън и огнени ефекти. Когато стъпиш върху каменните улици на Царевец и чуеш стъпките на времето, нашепващи за царе и патриарси, за клетви и падения, ще усетиш, че макар Търново да е бил превзет, духът му никога не е бил поробен. Той още стои изправен върху хълма, с лице в очакване към вятъра.

Село Ключ – Долината на ослепените войници

Село Ключ се намира в Югозападна България, между Петрич и Златолист, в подножието на планината Беласица. До там можеш да стигнеш лесно с кола, защото по пътя от Петрич има указателни табели, а в самото село ще те посрещне мемориален комплекс на цар Самуил. Досети ли се вече за кое събитие ще ти разкажа? През далечната 1014 г. цар Самуил, един от най-храбрите владетели на България, укрепва прохода при Ключ с ровове, дървени стени и кули, защото точно там не след дълго ще се сблъскат двете най-могъщи по онова време армии – българската и византийската.

Самуил вярва, че проходът е непревземаем, но император Василий II намира обходен път през планината,

вследствие на което българите са обкръжени и разбити. Хиляди пленени войници са ослепени, като на всеки сто е оставено по едно момче с едно око, за да води останалите. Когато Самуил вижда редиците на ослепените си воини, умира от сърдечен удар, защото буквално не може да издържи на тази гледка. Днес при село Ключ ще откриеш мемориала на цар Самуил. Внушителна бронзова фигура, гледаща към Беласица, издигната на мястото на сражението. Тук определено не е поредното историческо място за снимки. Слънцето залязва кървавочервено над Беласица, а вятърът носи мистичния шепот на хилядите ослепени. В тази долина времето не лекува, но никога не ще забрави.

Околчица – лобното място на Ботев

Следващото исторически значими място, на което ще те отведа, се намира в природен парк „Врачански Балкан“, на около 20 км от Враца. Точно така, сигурно се досещаш, че става въпрос за небезизвестния връх Околчица, по-разпознаваем като лобното място на Христо Ботев. До върха води път, по който можеш да стигнеш както с кола, така и пеша, а маршрутът е изключително живописен и част от легендарния Ботев поход, който всяка година събира хиляди хора в Северозапада.

Но кое събитие ни доведе дотук?

След преминаването на Дунава с кораба „Радецки“ Ботевата чета навлиза във Врачанския Балкан, очаквайки вдигането на мащабно въстание, но народът, уплашен от турските потери, не се надига. Десетки четници падат в неравни боеве по склоновете, а на 2 юни 1876 г. при връх Околчица Ботев е прострелян, тялото му никога не е открито, но духът му е останал точно там, във врачанските скали завинаги. Днес по склоновете на връх Околчица ще видиш 35-метровия паметник, символ на безсмъртието на поета. Ако си от ентусиастите, до него можеш да стигнеш по историческата пътека, която следва стъпките на четата от местността Йолковица до върха. Тук Ботев е намерил своя път към вечността. Ако ти е интересно, можеш да се докоснеш до историята на този, в чиято чест всяка година на 2 юни в 12:00 часа цяла България застива в едноминутно мълчание, докато сирените вият, а времето спира.

Панагюрище – градът, който се надигна пръв

Пътуването ни по емблематични исторически места из България е към своя край, затова е време да те отведа на юг от София с машина на времето. След като напуснеш равнината край Пазарджик и се насочиш по хълмистия път, пред теб ще се разкрие град, скътан сред пазвите на Средна гора, китен и подреден, със спретнати къщи, които още пазят духа на Възраждането. Панагюрище е уютен и компактен, град, в който всичко е на крачка, а всяка крачка води към история. Нашата.

Няма как да не се сетиш защо сме тук, нали?

На 20 април 1876 година тук камбаните проглушително бият, а звукът им раздира утрото като тревожен, зовящ и решителен символ на бунт. В онази съдбовна пролет Тодор Каблешков грабва перото и пише Кървавото писмо, а Райна Попгеоргиева, едва двайсетгодишна, развява с треперещи ръце ушитото от нея знаме, извезано с така жадуваните кървави думи „Свобода или смърт“. В селата наоколо отекват пушечни изстрели и клетви и макар дните на свободата да са кратки, те изгарят като пламък, който осветява пътя на една нация. Градът е обграден, разгромен, но не и покорен. Пламъкът му стига далеч до сърцата на европейските народи, а точно тук започва краят на робството.

Днес Панагюрище е място, където можеш да усетиш живия дух на миналото.

В Историческия музей можеш да видиш оръжията на въстаниците, пожълтелите документи, свидетелствата на една безсмъртна вяра. В специална зала блести репликата на Панагюрското златно съкровище, изящно и величествено, като спомен от тракийски владетели, които също са вярвали, че земята тук ражда сила и непримирим дух. Разходи се по възрожденския център с калдъръмените улици, покрай шарените чардаци и тихите дворове с напращели мушката. Точно там ще чуеш гласовете на миналото, а когато настъпи здрач и звънът на църковната камбана се понесе над града, местните ще ти кажат, че това е ехото от онази априлска утрин на 1876-а, което още не е заглъхнало.

5 водопада в България, които наистина си заслужават приключението

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.