Поетичността на есенните дрехи и романтичното послание, което да предадеш нататък

Есента, есента. Колкото и да я пишем и говорим, все не е достатъчно. Шишарки, канела, вино, любов, книги, дъждове, уютни барове, тъги. 

„У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите“, казва любимата руска муза Чехов. Пък през есента всичко трябва да бъде уютно и меланхолично. Лицето изглежда замислено и отнесено. Крие човек, обитаващ други вселени. Душата и мислите се давят в малките си локви и щастливеят сред оранжевите си листа.

А дрехите са онова, което тихо проговаря в рими на околните.

Онези, които не умеят да четат по извитите вежди и тъжните устни.

ПРИ НЕДОСТИГ НА ПРЕГРЪДКИ
Есенно време шалът е този, който може да те прегърне толкова силно и толкова вечно. Някъде отвъд.

Красотата и елегантността на шаловете са малки моноспектакли, ухаещи на мъгли и парфюми.

Шалът скрива врата и брадичката, нежно рамкирайки дъждовния поглед, който поглежда дали не идва закъснелият трамвай, дали светофарът свети в зелено и къде се крият големите любови.

ЗА КА(Л)ПАК
Шапките са малкото съвършенство, което може да каже всичко на всички. Понякога са претенция, която излита с всеки вятър, друг път са еротиката на прикритото лице или артистичността на сладкото миналото. Шапката е Синатра. Шапката е Фицджералд. Бомбето е смелост и романтика. С него бавно и неусетно се превръщаш от човек в изящна картина.

ТОПЛИНА НА ЕДНА КУКА
Пуловерът е щипката уют. Мъничко канела в ябълката. Топла яка вместо колие. Сладък намек за камина и безвремие. Кара те да препрочиташ любимите стихотворения, да пиеш сладко вино, да се сливаш с вълшебствата на джаза и да бъдеш изкуство. Просто дреха е, но е вдъхновение и обич. Идея за топлина, красота, интересни комбинации, откриване на нови градски кътчета и плетене на дълги зимни вечери.

СТЪПКИ ПО ЛИСТАТА
Ботушите са развръзката на есенните дрехи. Те решават дали си драма или комедия. Дали си изящна голота или сладка и невинна целувка. Ретро ли си? Дете на нашето време ли си? Трябва да са избрани внимателно и с любов, защото ще срещнат есенните ти листа по улиците и ще заровят подметки в малките тротоарни радости. Ще украсят стените на душата ти и ще са рамката на картината, когато пиеш кафето и чая и гледаш през прозореца.

А ВСЪЩНОСТ ТИ КАЗВАМ…
Есента съм уязвима и уютна. Усещам света като драматично стихотворение и всяка капка дъжд ме ранява, а всяко листо ме кара да се чувствам като малко дете. Като срамежливо момиче. Като жена. Като малка вселена. С есенните си дрехи ще ти кажа много, ако можеш да четеш.

Шалът ми може да те покани да седнеш до мен, а шапката ми да те накара да си говорим за Луис Армстронг и Синатра, да те попита искаш ли да бъдеш Гетсби, ако обещая да съм по-всеотдайна Дейзи.

Виж още октомврийски ръце, хладни като мъжки ръце.