City Walk: Да се загубиш за ден в Братислава

Разхождаме те в Братислава – град, в който на пръв поглед няма нищо невероятно. Най-важното обаче е там...

Снимки: Кристиан Кирилов

Някак романтично е да отидеш на непознато място без план –

да се загубиш и потопиш в пространството. На пръв поглед няма нищо невероятно там. Няма световноизвестни картини и музеи. Най-важното обаче е там. Топлината на хората, която те зарежда и в най-студените дни. Калдъръмените улички, малките златни корони на някои от паветата, семплата, но въпреки това спираща дъха архитектура. Забавните надписи по витрините, показващи това толкова типично славянско чувство за хумор. Историческият център носи такъв уют, че се усеща точно като у дома. Исторически погледнато, градът, някога унгарска столица, впоследствие част от Чехословакия, разполага с добре запазена крепостна част (Bratislavský hrad). Разположен над Дунав, в двореца се помещава Националният исторически музей. Макар и доста хаотичен от гледна точка на хронологичната подредба, която би следвало да има един музей, е вълнуващо приключение, струващо си разходката по хълмове и стръмни улички.

Освен постоянните изложби там се помещават и временни. Извадих късмет да попадна именно на изложбата „Мария Антоанета: От Виена до Версай – и гилотината„. Роклите, перуките, мебелите… бях пренесена, макар и за кратко, в една империя. А да видиш

на живо дрехите на една от първите модни икони изобщо,

това не може да се опише просто с думи. В музея няма ясно разграничен маршрут, по който да минеш. Или поне ние не видяхме такъв. От главното стълбище, през изложбени зали и скрити стълбища се озоваваш на върха на една от кулите. Какво ли им е било преди толкова време на знатните особи там? Как изобщо обследваш толкова огромно място с толкова тайни?

Националният исторически музей не е единственият и не бива да превзема цялото ви време в града. Bratislava City Gallery е разположена в две сгради – Mirbach Palace и Pálffy Palace. В Mirbach Palace се помещават изложби, свързани с централноевропейските барок и рококо. Освен теченията в изкуството, владели културата преди години, има и документална изложба Till the Water Meets the Shore – за прехода на виетнамците от военно положение към социалистическия интернационализъм, а и до днес. Pálffy Palace е дом на малко по-интересни находки. Една от постоянните им изложби – BIATEC. Celtic Mint – е една от най-иновативните, които съм виждала някога.

А стаята им с книги е място, на което сякаш попадаш в друг свят.

Накратко – Mirbach Palace е по-обвързан с класическото изкуство, а Pálffy Palace – със съвременното. Контрастът в изкуството на две държави, делящи граница, ме порази. Изкуството във Виена беше изящно, на пръв поглед перфектно и очевидно с възможност за създаване на нови направления. В Братислава обаче изобщо не беше такова. Образите в картините бяха някак куци, някак грозновати, но в същото време чаровни. 

Като споменах чаровността – няма как да пропусна „Работещия човек“ в разказа си. Man at Work е бронзова статуя на канализационен работник, облегнал се на ръба на шахта.  Red Crayfish е автентична аптека, която играе ролята и на инфо точка за историческия център на града. Освен фреските по тавана ѝ и всевъзможните чекмеджета и шишенца там се продават и билетите за Michael’s Tower – единствената оцеляла от четирите наблюдателници на града, датираща от 1291 г. 

Място, което непременно трябва да се види, е и Синята църква.

Е, и другите църкви не са за изпускане. Ако успееш да ги хванеш отворени, което беше доста трудна задача. Но обратно на темата – църквата „Св. Елизабет“ е архитектурно чудо на сецесиона. Не само фасадата ѝ е синя. Интериорът също е изписан с различни нюанси. 

Една идея по-лесно от откриването на отворена църква, но все пак трудна задача е откриването на място за закуска. Или поне вкусна такава. Five Points се справи добре в това изпитание. Обядът в такива дни често е на крак, а ние дори не стигнахме до него след тежко предозиране със захар в Pirate Candy. Но в ден, в който си извървял 30 000 крачки, безспорно най-доброто е вечерята. Meanto е страхотно място за традиционна кухня и напитки. За завършек на деня е съвсем в реда на нещата човек да изпие нещо и съм на мнение, че няма по-подходящо място, на което човек да завърши приключението си, от The Half Blind Pig – препоръчваме Smuggler’s secret – питие, което се сервира в аптекарско шише. Освен коктейлите този speakeasy бар разполага и с още едно страхотно качество – отношението към клиента.  Разбира се, би било нелепо да пропуснем акцента на разходката – край нощния Дунав. Над реката се извисяват мостове, от които гледката е поразителна. А ако не си се разхождал по крайречните алеи късно вечер, когато светът е тих, а животът – прекрасен, то има ли смисъл изобщо да си там?

City Walk: Виена и нейните неочаквани съкровища

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.