Виктор Ибришимов: „В мюзикъла нямаш право на компромиси“

Интервю с мюзикъл звездата Виктор Ибришимов за занаята, дисциплината и мечтите в музикалния театър

Той е един от най-ярките таланти на българската мюзикъл сцена.

Завършил Кралската академия в Лондон, където само двама българи са стъпвали, той се завръща в България и става част от революцията на жанра у нас. От Лио Блум в „Продуцентите“ до Ромео, от Звяра и Гастон в „Красавицата и Звяра“ до Че в „Евита“ и дублажи в пълнометражните филми на „Дисни“ – ролите му са толкова разнообразни, колкото и впечатляващи.

А скоро ще го видим като Ван Хелсинг в „Дракула“ и Джонатан в „Лепило за брада“.

Говорим си с него за занаята, дисциплината и мечтите в музикалния театър.

Израснал си в артистично семейство, как разбра, че сцената е твоят път, имаше ли „аха“ момент?

От много малък съм в Хора на софийските момчета, това е първата ми артистична изява заедно с уроците по цигулка, които продължиха кратко въпреки амбициите на моите родители. А и понеже съм с майка актриса (Христина Ибришимова), от дете все ме мъкнеха по театри и репетиции и аз се бях заклел, че никога няма да стана артист. Нещата, естествено, се обърнаха. Захванах се с артистична работа, защото си мислех, че ще си работя само вечер, когато имам представление. От абсолютен мързел, казах си, ще репетираш по малко и след това си свободен. Както има едно меме – ставаш артист, за да не работиш от 9 до 5, и накрая работиш 24/7. Влязох оперно пеене, защото винаги ми е харесвало,

но „аха“ моментът ми беше на дипломния ми спектакъл – мюзикъла „Достатъчно“,

когато осъзнах, че това наистина ми се удава, въпреки че съм млад и зелен. И си бих камшика, за да си преследвам мечтите. 

Повече като певец или повече като актьор се чувстваш и как тези два елемента трябва да се съчетаят за мюзикъл, може ли едното да компенсира другото?

Възприемал съм се по различен начин в зависимост от мястото в живота ми, на което съм се намирал. Когато завърших Академията тук и тръгнах към чужбина, се възприемах като певец. След това обаче, навлизайки в дебрите на музикалния театър, разбрах, че само с пеене няма да стане. Това много здраво ни го набиха в главите още от началото. Гласът е само едно чукче, то е инструмент, с който да предадеш емоция, смисъл, послание и тема. Трябва да си специфичен и да знаеш какво правиш. Да не е просто едно вдъхновение и докъдето те доведе. Това е занаят и се учи. Сега се възприемам и като двете. Даже напоследък съм се концентрирал повече върху това да съм по-добър актьор, имам импулс. Все пак от 9-годишен се занимавам с пеене, но сега уча режисура и актьорството ми е много по-интересно.  

След като завършваш Музикалната академия в София, учиш магистратура в Кралската академия в Лондон – постижение на само двама българи и ти си един от тях. Разкажи ни за твоето преживяване там?

Отивайки там, попаднах сред група от хора, в която всеки е бил най-голямата риба в своето малко блато. Попадаш сред колеги, от които можеш да черпиш страшно много вдъхновение и занаят и се чудиш през цялото време как си попаднал ти там изобщо. Това, което разбрах за жанра, е колко е комплексен. Нямаш право да си по-лош певец или по-лош актьор. Ако едното ти е по-зле, яко трябва да напъваш другото, да компенсираш с характер. Нямаш право на компромиси, всичко се изработва до много краен детайл. Разбрах и колко е важно да познаваш мюзикъла като явление през ХХ век, за да можеш да се потопиш в него и да бъдеш адекватен на формата.

Кой остава най-ценният урок за теб от там – преподавали са ти изключителни светила и професионалисти?

Страшно много дисциплина и страшно много работа. Ако не работиш, няма да ти се получи. Или си крайно навътре в нещата и даваш всичко от себе си, или просто не става.

Всъщност ти си намираш агент и започваш своята реализация в Англия, връщаш се тук уж за малко, но започват предложения за проекти и оставаш. Имаш ли съжаления, или вярваш, че място, на което едно изкуство тепърва се развива, е  по-интересно поле за изява?

Тук наистина е неразорана почва. Все повече млади актьори и певци намират мюзикъла като място за реализация. Те имат много по-космополитна представа какво е жанрът, виждат толкова неща в интернет. Това до голяма степен блокира поколенията, които са били преди това. Не съжалявам, защото съм в нещо, което е много динамично, еволюира страшно бързо пред очите ми и мога да направя нещо за него. Това много ме вдъхновява.

Мюзикълът в България със сигурност изживява революция – поставят се бродуейски заглавия, интересни творби, залите се пълнят. На какво се дължи това според теб и накъде виждаш посоката за развитие?

Хората просто откриват колко е готино! Не е нужно да има върховна тайна. То просто е прекрасно. Надявам се освен по-комерсиалната представа на аудиторията тя да може скоро да се зарови и в по-сериозни произведения. Аз съм страшен фен на Стивън Сондхайм, който е най-високата топка в музикалния театър и за мен по никакъв начин не отстъпва на Шекспир. Някои неща, които той прокарва в текстовете си, са прекрасен учебник за това как да живееш. Намирам в него много лична философия и е нещо, което много бих искал да навлезе на пазара в България и да не е рисково. Да не се казва „не можем да го направим, защото е прекалено интелектуално“.

Имаме отговорност да възпитаваме публиката!

Постановъчните екипи в България още не са свикнали на такъв тип дълбочина на музикалния театър и не знаят как да работят с такава материя. Това е следващата стъпка.

Коя е била най-предизвикателната ти роля и с какво?

Лио Блум от „Продуцентите“. Това е един филм на Мел Брукс от 1967 година, който през 2005 е адаптиран за Бродуей със страхотните актьори – Матю Бродерик, Нейтън Лейн, Ума Търман, Уил Фарел. Винаги съм намирал комедията за страшно предизвикателна, особено със специфичния хумор на Мел Брукс. Беше ми много трудно да осъзная как да пресъздам точната форма и да бъда смешен, но без да се стремя към това, а да вляза в обстоятелствата. Тази роля ми донесе много вяра в моя личен процес. Дори нещо да не става в началото, вече знам, че отделя ли му достатъчно внимание и уважение, в един момент ще стане. Това ме кара да се чувствам добре за себе си.

А коя е най-мечтаната, изигра ли я вече?

Предстои със сигурност! Джордж от Sunday in the park with George на Стивън Сондхайм, на моя гуру, моя любимец. В Лондон ми преподаваха режисьори, които са работили с него и го познават. Признавам си, пипнах ги като истински фен!

Какво обичаш да правиш в свободното си време, кои неща те презареждат  и забавляват?

Аз съм един малък nerd, обичам Dungeons & Dragons. В момента това, което ми действа много медитативно, е една вселена, която се казва Warhammer. Там вземаш едни сиви модели, режеш ги, оцветяваш ги, залепяш ги. След това играеш с тези фигури заедно със съмишленици. Разходките също ми носят удоволствие, както и спортът. Като по-млад около 6–7 години се занимавах с ирландски танци, после станах преподавател, играли сме с Lord of The Dance. Режисьорите, като го разберат това, веднага искат да вкарам нещо в спектакъла и го правя с удоволствие. Нищо не се губи от нещата, които сме правили.

Коя е твоята „мантра“ за мотивация, когато стане трудно?

Просто бутай напред! Пробий мембраната и от другата страна те чака поляна пълна с маргаритки и едно синьо небе.

„Това е моето шоу“ – майсторският клас, който води Бродуей в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.