Колко добре си отгледал своето его, ама честно?

Съвременният човек няма време да се погледне отстрани и във фалшивия свят полъхът на малко честност никога не му е излишен. Днес се обиждаме лесно, защото егото ни е био и органично, изгледано е по най-внимателния и висококачествен метод, за да се превърне в най-чистата част от нас. Поддържаме изкусно своя стил на обличане, перфектен грим и прическа, неотразима визия с определен брой спортни занимания. Но кога е за   удоволствие и кога просто, за да сме в крак с трендовете?

Това, което те прави по-перфектен, понякога те прави по-тъжен, самотен и обсебен от демоните, които израстват в теб.

Малкият принц е бил щастлив, защото има своята роза, а съвременният човек е нещастен, защото се превръща в планета, на която няма малки принцове, няма рози, няма около какво да се върти и кой да се върти около нея.

Това, което не убива егото, го прави по-силно, по-био и органично. Със същата био храна, която засища стомаха ни, ние храним жадния за овации егоизъм.

Органичният грим, който слагаме сутрин и махаме вечер, оставя следи по болните ни комплекси, които превръщат перфектно изградения ни свят в компактно егоцентрично помещение за складиране на фалшиви и ненужни удобства, които постепенно заличават истинските световни проблеми.

Не гледам театър заради друг освен заради себе си и някого, когото обичам толкова, колкото мен самата. Театърът е място където артистът може да расте свободно заедно с публиката, която стои срещу него. Без публика няма обмен, а без обмен няма израстване, защото то се получава взаимно. Точно, както дълга връзка с жена е възможна, само ако с нея можете заедно да се смеете. Ако можете заедно да мълчите. Ако можете заедно да тъгувате. В театъра и в живота. Иначе всичко е отива по дяволите.

Отдавна съм фен на абсурдния театър, където времето и мястото са неопределени и изменчиви, нарушени са и причинно-следствените връзки. Използват се безсмислени интриги, безцелни и повтарящи се диалози, непоследователни действия и всичко това създава подтиснато настроение и чувство на призрачност и несигурност.Сигурният начин да си зададеш въпроси, на които отдавна търсиш отговор, да повториш отговори, които си знаел, но си забравил.

Не за първи път ще кажа, че

в мрака на салонамислите ни започват да блестят, ание усещаме свобода, която ни позволява да изразим себе си.

Това актьорите наричат магията. Тя се вкопчва като емоция в механизираните от ежедневието сърца, за да чувстваме по-добре и да излезем извън кожата, която ни облицова задушаващо. Нещо като катарзис, водещ към дишане, подобно на плуване без потъване.

Заради това усещане, което пазя в себе си искрено се вълнувам от свободната сцена в София, която използва такива артистични похвати, че след свършването на спектакъла ще на мястото си, втренчен в сцената.

Това преживяване очаквам да ме споходи на 17 ноември в театрална работилница „Сфумато“, когато ще се представи експерименталния спектакъл Bio. Ego. Organic., реализиран по текстове на Керет.

Колаборация между театрална игра и мултимедиен пърформанс, който центрира проблема на егото при съвременния човек. Възможностите да сме по-добра версия на себе си.

Вглъбяването в избора дали да бъдем щастливи, защото понякога се стремим да сме нещастни не заради липси, а защото сме разглезени от изобилие.

Трудността да открием двигателя, който ни движи напред, а не в кръг около собствените си прищевки. Разликите между това, което искаме да сме и този, който го няма, когато се погледнем в огледалото.

Колко ни коства да бъдем честни със себе си и, ако успеем, това няма ли да помогне на някого другиго, а не само на нас? Колко честни могат да бъдат актьорите, които се захващат с тази задача и ангажират скептичното ни внимание?

Актьори, които решават да се изправят редом до нас в конфликта човек-свят. Те свалят театралната си роля и плътна маска, стоят честно пред нас като себе си, не се правят, че не ни забелязват в залата, а ни виждат ясно и ни превръщат в част от цялото на това изживяване и на проблема, за да го усетим плътно, силно и терапевтично и да излезем като нови от залата.

Виж кои постановки още си харесахме от Фестивал за независим театър ACT.