Рибарски заливи и диви плажове – скритите съкровища на Южното Черноморие

Ана- Мария те води на приключение из любимите си места по Южното Черноморие!

Южното Черноморие не е само поредица от курорти и fancy заведения.

Зад оживените и претъпкани алеи и познатите дестинации и бийч барове се крият тихи рибарски пристанища, диви скалисти носове, пясъчни устиета на реки и солени чудеса, които полепват по небцето. Те не се откриват лесно – често няма табели, нито тълпи. Но когато ги намериш, усещането е като да си открил парченце от себе си, изгубено в бурята. То крие пъстри съкровища с оттенъци на морски кристали, които не се намират на края на света, но понякога се усещат точно така – като мистични тайни, които морето прошепва само на онези, които умеят да се лутат без посока, да спират на всяка отбивка по пътя си без часовник или време, в които да се затворят, само с песента на вятъра, която им нашепва накъде да вървят. Е, аз не съм вятър, но със сигурност ще ти прошепна любимите си кътчета, оставящи солени следи по душата.

Рибарско селище Ченгене скеле

Рибарското селище се намира близо до квартал Крайморие в Бургас и е страхотна идея за вечерна разходка. В Ченгене скеле животът се движи с друг, по-различен ритъм – този на свободата. Това е едно от малкото останали автентични рибарски селища в България – пъстро, ръкотворно, изпълнено със спомени и солен въздух, истории, подходящи за разказване само със силна дюлева ракия и компанията на мустакати моряци, преплували мечтите си безрезервно. Дървените кейове се протягат бавно над водата, а върху тях са изградени малки бараки и работилници на местните, а старите лодки се полюшват на гребена на вълните като изморени странници от прашна книга.

Тук няма да срещнеш туристически шум,

а само рибари, които плетат побелелите си от спомени мрежи, сушат черноморска риба, препичат уловените скариди в масло и потапят пръсти в сочния сок на пресните миди между шепите си.  През последните години е създаден и образователно-културен комплекс, където може да се видят експозиции за рибарския бит и традиции в околността. Гостите могат да опитат морски специалитети, да научат за старите занаяти или да се разходят в тишината на залива. За пътуващите с деца има мега-яка-огромна-автентична-био-еко-дървена площадка с безброй съоръжения, игри, батути, пързалки, люлки, образователни табели за морски видове, интерактивни игри, въжен тролей и общо взето – малък рай за безгрижни приключенци.

Нос Агалина

Това е мястото, което свързвам с най-щастливите си мигове. Точно там, край брега на морето, се сгодих. Ако търсиш място, където природата говори по-силно от всички неизречени думи и си готов само да слушаш вътрешния си глас, разбиващите се вълни и песните на чайките, значи нос Агалина е идеално за теб. Носът е достъпен по черен път и кратка разходка по леко стръмна пътека, която се спуска през гъсти храсталаци и морски камъни. И все пак паркингът за коли е само на метри от пътеката, така че не си мисли, че отиваш на експедиция, по-скоро на 5-минутна разходка с възнаграждаваща гледка. Склоновете му са отвесни, а скалите – леко драматични, сякаш вкаменени завинаги в борба с бурите на морето.

Водата, която се разбива отвесно в скалите, е кристалночиста – в зелени и сини нюанси,

с малки заливчета и каменисти склонове, достъпни само за тези, които обичат да плуват. Или да скачат, защото носът е идеално място за екстремни и авантюристични души, които обожават адреналина. Всяка година през летния сезон нос Агалина се превръща в приключение за смелчаги, които се надпреварват кой ще скочи по-дълбоко, по-мощно и по-далеч. Носът не предлага удобствата на стандартните плажове – няма чадъри, нито сергии или коктейли, но дава усещането за диво и сурово великолепие, което да те доближи на крачка към природата. Крачка към себе си. От върха му се открива панорама, която те кара да замлъкнеш и да се оставиш на порива на вятъра, който да те пречисти из основи.

Резерват Ропотамо

Южно от Приморско ще откриеш нов, див и необятен свят. Ропотамо е от онези места, където времето и природата са сключили пакт за примирие и успяват да кондензират мощна и силна енергия в пространството си. Река Ропотамо, носеща същото име като резервата, тече през гъста лонгозна гора с уникална и влажна средиземноморска растителност. Тук можеш да се разходиш с лодка по поречието ѝ, която бавно се плъзга под арки, създадени по естествен път от короните на дървета, пълни с птици и дебела сянка. Плаването е тихо, почти свещено, а по пътя си можеш да наблюдаваш сърнички, пъстроцветни птици и катерички, зайчета, дори диви прасета, които се наслаждават на живота, който се случва в техния свят. Нещо, което явно е доста трудно за нас, хората.

Устието на реката завършва с див плаж, до който може да се стигне и пеша,

а гледката определено си заслужава. В района има скални образувания като Лъвската глава, пясъчните дюни, дълбоки сини езера и блатисти територии с богато биоразнообразие, където да се насладиш на още интересни диви видове животни. Това е едно от най-дивите и най-магични кътчета по нашето крайбрежие, на което ти препоръчвам да се насладиш. Аз го съчетах с разходка до Бегликташ – скалното светилище, което също се намира в района.

Солниците край Бургас

Едно от онези места, които уж всички знаем, но винаги ни изненадват приятно са Бургаските солници – леко сюрреалистични, със скрита доза магия в себе си, но и безброй лечебни свойства, на които да се насладиш. Най-хубавото е, че  са доста леснодостъпни – паркираш наблизо и се наслаждаваш на безплатни спа процедури, създадени дикректно от Майката природа. Тук небето е по-синьо, водата с розов оттенък, а хората, които ще забележиш веднага, не лежат на шезлонги, напротив – мажат се с черна кал така, сякаш участват в ритуал на древно африканско племе. И въпреки че изглежда като кадър от документален филм за далечни географски ширини, солниците са си съвсем тук – само на няколко минути от центъра на Бургас, в прегръдката на Атанасовското езеро.

Достъпът е улеснен, защото има удобен паркинг и една дълга дървена пътека, която те отвежда в съвсем различна реалност.

Входът е символичен – 2 или 3 лв., а солниците работят от 7:00 до 20:00 ч. – извън това време порталът наистина е затворен, така че планирайте разходката навреме. Солниците не са поредната природна забележителност или атракция, защото тук хората идват, за да се потопят в лековитата лугова вода, да се намажат с прочутата черноморска кал, да понаблюдават птиците, прелитащи над вълните, да поседят в розовите басейни с фотоапарат в ръка или да преживеят нещо различно, вдъхновяващо, отпускащо и полезно.

И сега ще попиташ защо всички се мажат с калта?

Заради лугата, разбира се. Черноморската луга е остатъчният разтвор след изпаряването на водата от езерото – концентриран, плътен и пълен с полезни вещества: натрий, калий, магнезий, сяра. На практика – естествена аптека. Според информацията на място тя се прилага при артрит, артроза, ишиас, дископатия, разширени вени, кожни възпаления, рани, настинки и проблеми с опорно-двигателната система. Важно е обаче да те инструктирам, че престоят в лугата не трябва да е повече от 20 – 30 минути, защото сърцето може да се натовари. След това следва задължителен душ, почивка и ако има слънце – малко припичане на дървените платформи край водата.

Нос Емине

Недалеч от село Емона и точно на границата между Северното и Южното Черноморие се намира перлата в моя разказ – нос Емине. Нос Емине е мястото, където планината среща морето – буквално и преносно. Тук свършва и най-дългият маршрут из България – емблематичният Ком – Емине, преминаващ 650 километра по билото на Стара планина. Не е случайно, че за него се пишат стихове и песни, а в момента се снима и много як български сериал.

Нос Емине е сурово, диво и свещено място, което носи духа на морски легенди от стари времена.

Като онези, които са ни разказвали бабите ни навремето, за да заспим по-бързо от страх. От фара, който все още функционира, погледът се плъзга по скалистите брегове, към безкрайните хоризонти на залеза и създава усещането за безтегловност, безкрайност, безвремие. Мястото е известно и с останките от средновековна крепост, с манастир, посветен на свети Николай, и с вековни истории за безстрашни пирати и жестоки бури. Често духа силен вятър, на който морето отговаря с бурни тласъци, но гледката от върха на скалите е сред най-внушителните по цялото ни Черноморие.

Тези пет любими мои спирки по Южното Черноморие са като различните гласове на морето. Ченгене скеле разказва автентичните си рибарски истории, нос Агалина вдъхновява със суровата си красота, резерват Ропотамо привлича чрез тайнствените си сенки на диви животни и неразказани легенди, Бургаските солници привличат чрез магнетичната си лечебна сила и вяра в щастливия край, а нос Емине прошепва мистичните си истории с шума на вятъра и усещането за вечност. Ако вървиш по брега им с отвореното си сърце, обещавам, ще ги чуеш. И тогава Южното Черноморие няма да бъде само част от географската карта, а истинско духовно преживяване.

5 водопада в България, които наистина си заслужават приключението

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.